Седемнадесет държави от Европейския съюз се обявиха против съкращаването на средствата за селско стопанство и регионална политика в следващия седемгодишен бюджет на ЕС. Сред тях са България, Италия, Испания и Полша. Това съобщава „Политико“.
В съвместно писмо до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС, правителствата настояват общото финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика (ОСП) да бъде запазено в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР).
Позицията им е в противоречие с тази на друга група от шест държави, начело с Германия, която по-рано тази седмица призова за съкращаване на разходите с няколкостотин милиарда евро във всички области.
Писмото е подписано от България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания.
Италианският премиер Джорджа Мелони и румънският президент Никушор Дан са координирали инициативата. Двамата ще бъдат домакини на неформална среща на представителите на 17-те държави по време на следващото заседание на Европейския съвет на 15 и 16 октомври.
Спорът за бюджета
Многогодишната финансова рамка определя разходите на ЕС за седемгодишен период и включва средства за земеделие, регионално развитие и други политики.
През 2025 г. Европейската комисия предложи бюджет от близо 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г. В предложението се предвижда стотици милиарди евро да бъдат пренасочени от селското стопанство и регионалните плащания към нови приоритети, сред които отбраната и конкурентоспособността.
Т.нар. група „Приятели на сближаването“ предупреждава, че допълнителното намаляване на средствата за селско стопанство и политиката на сближаване „само ще отслаби бюджета и рискува да подкопае обществената подкрепа за европейския проект“.
Преговорният документ на Ирландия, известен като „negobox“, ще определи рамката за обсъжданията между лидерите на 27-те държави по време на срещата на върха в Брюксел през октомври.
Страните от ЕС се стремят да постигнат окончателно споразумение по бюджета до края на годината, преди предстоящите национални избори във Франция, Полша и Италия да усложнят преговорите.
Новите данъци
Сред най-чувствителните теми са предложенията за нови данъци на общоевропейско равнище, известни като „собствени ресурси“, чрез които да се финансира бюджетът на ЕС.
Европейската комисия предложи пет нови данъчни мерки, които според предложението се очаква да осигуряват около 66 млрд. евро годишно.
Пакетът се подкрепя от Франция, но отделните предложения срещат съпротива от няколко национални правителства, които се опасяват, че ще бъдат непропорционално засегнати.
В писмото си 17-те държави посочват, че новите „собствени ресурси“ трябва да бъдат „действителни, справедливи, прости и да не са регресивни“.
Те настояват и за отлагане на плащанията по дълга, натрупан след пандемията от COVID-19, които се очаква да възлизат на около 25 млрд. евро годишно.
Държавите се противопоставят и на запазването на т.нар. бюджетни корекции (rebates), чрез които по-богатите страни получават отстъпки от вноските си в бюджета на ЕС.
