След повече от хилядолетие извън родината, тленните останки на цар Самуил вече са в България. След официалното им предаване от Гърция, военният самолет „Спартан“ кацна в София, ескортиран от две двойки изтребители, а владетелят бе посрещнат с червен килим, военни почести, гвардейски шпалир и държавна церемония в центъра на столицата. След това процесията продължи с шествие до църквата „Света София“, където бяха положени тленните останки.
Около обяд военно-транспортният самолет „Спартан“, пренасящ тленните останки на цар Самуил, кацна на летище „Васил Левски“ в София. Самолетът бе ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. На родна земя тленните останки на цар Самуил бяха посрещнати с шпалир от гвардейци и червена пътека.
От борда на военно-транспортния самолет слязоха министър-председателят Румен Радев, заместник министър-председателят Иво Христов и министърът на културата Евтим Милошев и делегация.
От летището до центъра на София и площад „Княз Александър I“ тленните останки на цар Самуил бяха пренесени от военнослужещи от Българската армия. Те бяха поставени на военен камион, който бе ескортиран от военна полиция, специализирани полицейски автомобили „Пустинни котки“ и мотоциклетисти.
С тържествена държавна церемония в центъра на София, на площад „Княз Александър I“, България посрещна тленните останки на цар Самуил.
Министър-председателят Румен Радев произнесе слово. Днес един символ на държавническа доблест и на воински добродетели ще намери своя вечен дом в "Св. София", там, откъдето е тръгнал. Това каза премиерът. По думите му не е случайно, че 60-годишните усилия да си върнем цар Самуил дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Защото днес, след 1000 години, в родината се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите владетели, днес посрещаме неговия дух, непримиримост, неговата безпределна вяра в отечеството и заветът му да пазим България.
Този площад помни много паради и шествия, през него тече шумната река на нашата история, но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и отдавна очакван дълг, каза премиерът. Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се падна тежката орис да брани родината, в съседство с могъщата Византийска империя, да отстоява земите ни и на изток, и на запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки, добави Радев.
Летописите пазят следи за величието на много български владетели – визионерът Аспарух, определил тази благословена земя за наш дом, воинът Тервел, спасил християнския константинопол от обсада, Свети цар Борис Първи Покръстител, приютил учениците на светите братя Кирил и Методий, синът му Симеон Велики, разгърнал културното влияние на България из целия славянски свят. Но историческата и човешката съдба са изменчиви и след години на възход настъпват времена на тежки изпитания - пада старопрестолният Велики Преслав, а Самуил и неговите трима братя наследяват една осакатена и отслабена България. Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които междуособиците и разделението съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. Този урок трябва да помним, подчерта премиерът.
На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни в отстояването на българщината, да преживее триумфа при Траянови врата и поражението при Сперхей, да понася болката от раните редом с войниците. След векове именно на криво зарасналата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница. Самуил води изкусна дипломация, за да опази живота и земите на българите и прекарва дните си на кон, за да съхрани държавното единство на България. Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия - след поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо свидетелство за благородство от това - сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданията на своите поданици, посочи Румен Радев.
От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие, в него погинаха много империи, но България възкръсна два пъти, каза премиерът. Днес европейците се учим да четем историята със стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата, която ни радее в целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като върховно благо. Затова и днес изразих най-дълбока благодарност към министър-председателя на приятелска Гърция Кириакос Мицотакис за мъдростта и куража заедно да постигнем това историческо споразумение и да върнем тленните останки на нашия цар, където е земята му. Едно споразумение, което укрепва още повече стратегическото партньорство между нашите две страни и приятелството и доверието между българския и гръцкия народ. Този акт хвърля мост през вековете, лекува всяко съмнение в общите ни духовни сили като народ и неверие в нашето бъдеще, защото България е била и ще бъде, каза още премиерът Радев.
Министър-председателят благодари на всички българи, дипломати, учени, политици, които 60 години не преставаха с усилията да си върнем царя. И тези усилия показват, че когато застанем заедно зад значима национална цел, можем да успяваме, независимо от препятствията, допълни Румен Радев.
При изпълнението на химна на България след това отекнаха 21 артилерийски салюта.
На церемонията присъстваха президентът Илияна Йотова, председателят на парламента Михаела Доцова, премиерът Румен Радев, вицепремиерът Иво Христов, президентите Петър Стоянов (1997 г. - 2002 г.), Росен Плевнелиев (2012 г. - 2017 г.), Георги Първанов (2002 г. - 2012 г.), българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, митрополити, кметът на София Васил Терзиев, както и вицепремиерът Гълъб Донев, вицепремиерът Атанас Пеканов, вицепремиерът Александър Пулев, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, министърът на здравеопазването Катя Ивкова, министърът на енергетиката Ива Петрова, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, министърът на външните работи Велислава Петрова. На площада са и бившите премиери премиер Сергей Станишев, Кирил Петков, Бойко Борисов, както и политически лидери и депутати - Николай Денков, Асен Василев, Ивайло Мирчев, евродепутати, представители на дипломатическия корпус, висши военни, представители на държавни институции, общински съветници, духовни лица, граждани.
Церемонията продължи с шествие до базиликата „Света София", където се проведе церемонията за тържественото полагане на тленните останки на цар Самуил в мраморния саркофаг. Патриарх Даниил възглави траурното богослужение.
Саркофагът ще бъде поставен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София - Божия премъдрост“, каза за БТА отец Кирил Дидов - председател на църковното настоятелство на столичния храм „Света София – Божия премъдрост“. Той уточни, че „в саркофага ще бъде поставен ковчегът с тленните останки на цар Самуил“.
Около два тона и половина тежи саркофагът за тленните останки на цар Самуил в завършения си вид. Той е изработен от мрамор, който е от изконните български земи на Самуиловото царство. Това каза Надежда Ключкова, чиято фирма изработи саркофага.
Саркофагът вчера бе сглобен и в е базиликата „Света София - Божия премъдрост“. Изработеният във Велинград саркофаг е с приблизителни размери 2,30 метра дължина, 90-100 сантиметра ширина и 85-90 сантиметра височина. Той е предвиден да побере дървен ковчег. Изработката е започнала на 25 септември по инициатива на Министерството на културата с благословението на българския патриарх Даниил. Решението за вида на саркофага е на Софийската митрополия.
По проекта са предвидени христограма, изображение на архангел Михаил, Самуиловата крепост с лъвове, както и изображения на два пауна и дворец. Отделните изображения са изработени като панели, които са вградени в саркофага.
След като отслужи заупокойната молитва, българският патриарх Даниил произнесе и слово. В края на държавната церемония гражданите имаха възможност да отдадат почит пред тленните останки на българския цар Самуил.
Паметен момент: Гърция предаде тленните останки на цар Самуил на България
По-рано през деня в Музея на византийската култура в Солун се проведе официална церемония по предаването на тленните останки на българския цар Самуил (997–1014 г.) от Гърция на България.
На церемонията присъстваха министър-председателят Румен Радев и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. От българска страна участваха още заместник министър-председателят Иво Христов, министърът на културата Евтим Милошев и представители на академичната общност. От гръцка страна участваха и министърът на културата Лина Мендони. С военнотранспортния самолет „Спартан“ за Солун отпътува и гвардейска част.
След изявления на двамата премиери България и Гърция подписаха приемно-предавателните протоколи за тленните останки на българския цар Самуил. Документите бяха подписани от българския министър на културата Евтим Милошев и гръцкия му колега Лина Мендони в присъствието на министър-председателите Румен Радев и Кириакос Мицотакис.
С подписването на протоколите Гърция официално предава на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, както и антропологичен материал, открит в други саркофази в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро. България от своя страна предава на Гърция 48 църковни реликви.
Министър-председателят Румен Радев обяви във вторник „историческото споразумение за връщане на тленните останки на цар Самуил". По думите му стремежът на българската държава да си върне тленните останки на цар Самуил датира още от 1965 г., когато световноизвестният гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос ги открива при разкопки в изградената от Самуил базилика на остров Свети Ахилий в Малкото Преспанско езеро, където е била лятната резиденция на Самуил. Румен Радев отбеляза, че вече шест десетилетия не са преставали усилията на българската държава да си върне тленните останки на цар Самуил.
