Брад Джонсън спи по четири-пет часа на нощ и въпреки това се чувства бодър и енергичен. Дори след 24-часово пътуване до Европа 70-годишният мъж от Провидънс, щата Юта, рядко спи повече от шест часа, съобщи National Geographic.
„Просто не мога да спя повече от четири или пет часа“, казва Джонсън. „И се чувствам отлично с толкова.“
За повечето хора подобен режим би означавал хронично недоспиване. Джонсън обаче изглежда принадлежи към рядка група, наричана естествени краткоспящи - хора, чиято биологична потребност от сън е значително по-малка. Известни са около 50 семейства с генетични мутации, свързани с тази особеност.
Джонсън и няколко негови роднини носят рядка мутация в гена ADRB1, който влияе върху регулирането на съня и бодърстването. Екипът на професора по неврология Ин-Хуей Фу от Калифорнийския университет в Сан Франциско от десетилетия изследва семейства, чиито членове спят значително по-малко от останалите, без очевидни отрицателни последици.
Естествените краткоспящи обикновено се събуждат сами след четири до шест часа сън и се чувстват отпочинали. Те не разчитат на будилници или кофеин, а режимът им остава същият дори по време на почивка.
Учените ги изследват, за да разберат как мозъкът определя нуждата от сън и какво точно възстановява той. Сънят подпомага редица важни процеси, включително метаболизма, имунната система и настроението.
Много хора обаче спят по-малко, отколкото им е необходимо. Според национално здравно проучване от 2024 г. почти един на всеки трима възрастни в САЩ спи по-малко от седем часа дневно. За разлика от естествените краткоспящи, тези хора често използват будилници и кофеин, за да се справят с недостига на сън.
„Хората са много лоши в това да разбират от колко сън се нуждаят“, казва Елизабет Б. Клерман, професор по неврология в Медицинското училище на Харвард. Продължителното ограничаване на съня се свързва с повишен риск от затлъстяване, диабет и коронарна болест на сърцето.
Изследванията показват генетична основа на естественото кратко спане. То е свързано с редки мутации в поне пет гена - DEC2, ADRB1, NPSR1, GRM1 и SIK3. Все още обаче не е ясно защо носителите им се нуждаят от по-малко сън.
Някои данни сочат, че естествените краткоспящи запазват дълбокия бавновълнов сън, въпреки че спят по-малко. Това може да означава, че мозъкът им извършва необходимата възстановителна работа за по-кратко време.
„Да казваме, че всеки трябва да спи осем часа, е все едно да казваме, че всеки трябва да е висок пет фута и три инча“, казва Фу. Гените и средата определят от колко сън се нуждае всеки човек.
Целта на учените е да разберат как естествените краткоспящи извършват основните нощни процеси за по-кратко време и дали това знание би могло в бъдеще да подобри съня на всички.
За Джонсън откритието е донесло облекчение. Години наред той се е страхувал, че краткият му сън му вреди.
„Живях с този страх, докато хората от центъра за изследване на съня не казаха: „Това е нормално за краткоспящ“, казва той. „Това промени нещата за мен.“
