Министерството на културата (МК) отчете постигнатите цели в първите 100 дни от управлението на кабинета на Мариан Бачев. От първия ден на встъпването си в длъжност министърът започна да решава натрупани с години проблеми в сферата на културата, посочват от ведомството в публикация на сайта си.
По думите им паралелно с „наваксването на множеството забавени процедури и казуси“ екипът на министерството е стартирал дейности по изпълнение на заложените в управленската програма цели, мерки и приоритети в областта на културата. В отчетния период е имало и извънредни ситуации, допълват от МК.
Сред акцентите в отчета, изброени от ведомството, е осигуряването на по-голямо финансиране за култура - с близо 15% спрямо предходната година, както и осигуряване на финансиране за неизплатените от 2024 г. средства в сценичните изкуства, културното наследство и регионалните дейности. Към момента няма забавени плащания, отчитат от ведомството.
В началото на месец май предстои да бъде публикувана публична покана за набиране на предложения за събития, които да бъдат включени в Национален културен календар за следващата година. Процедура за изготвяне на такъв календар се започва за първи път от приемането на Закона за закрила и развитие на културата през 1999 г., посочват от министерството.
През тези сто дни, в рамките на управлението на кабинета на Бачев, са обявени 17 от общо над 30 необявени конкурса. Някои от тях са с изтекли през 2023 г. срокове, отбелязват от Министерството на културата. Добавят, че са проведени конкурсите за директори на Националния учебен комплекс по култура в Горна баня и на Националното училище за танцово изкуство в София.
„Въпреки липсата на държавен бюджет до края на месец март, планираните фестивали, конкурси, събития и чествания в рамките на първото тримесечие на годината бяха финансово обезпечени“, гласи част от отчета, публикуван от Министерството на културата в сайта на ведомството.
От екипа на Мариан Бачев посочват още, че в рамките на отчетния период е осигурено провеждането на 13-я Национален събор на народното творчество в Копривщица, а съвместно със Секретариата на ЮНЕСКО и българските институции е било намерено решение за спасяването на домакинството на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО под председателството на проф. д-р Николай Ненов в Централата на организацията в Париж. „По този начин се защити международния авторитет на България, която остава активно ангажирана към опазването на световното културно и природно наследство и ще продължи да бъде активен и уважаван член на международната организация“, отбелязват от МК.
Сред осъществените законодателни инициативи са приетите от Министерски съвет промени в Закона за филмовата индустрия, с които се осигуряват условия за финансиране на дейности, свързани с промоция и показ на филми. От културното ведомство отбелязват, че са предприети конкретни действия за преодоляване на дефицитите в Закона за авторското право и сродните му права, свързани с ефективната гражданскоправна защита на индивидуалните права на автори и носители на сродни права. Стартирала е още работата по изменение на Закона за радиото и телевизията във връзка с прилагането на Европейския акт за свобода на медиите към българското законодателство.
С финансовата подкрепа на Министерството на културата от началото на годината е реализирано участието на страната в международни събития в областта на литературата и книгата. Сред тях са Международния панаир на книгата в Лондон, Панаира на книгата в Лайпциг, Панаира на детската книга в Болоня, Международния панаир на книгата в Подгорица. Осигурено е също националното участие на България в тазгодишното издание на Венецианското биенале за архитектура.
В рамките на проект „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви” от Плана за възстановяване и устойчивост е осъществен значителен напредък по създаването на електронна платформа за културното наследство на България, съобщават още от Министерството на културата.
