Православната църква почита днес паметта на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Вярва се също, че на този ден Св. Атанас „си съблича кожуха", за да дойде лятото. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Свети Атанас се смята за брат на Свети Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка.
