Образователни и еко проблеми основно бяха поставени на вниманието на народния представител доц. Милен Михов по време на неговата приемна във Велико Търново.
Близки и роднини на българи, работещи в чужбина, споделиха, че някои пропуски в образователната система затрудняват връщането в страната. Много семейства, емигрирали в зората на демокрацията, предпочитат сега да се върнат и децата им да учат в България, за което трябва да държат приравнителни изпити. Проблемът е, че в закона няма разлика, специално за 7 и 8 клас, дали обучението е преминало в България, по държавните стандарти, или са учили в чужбина – всички кандидати се явяват на един и същ приравнителен изпит, за който не е изработена адаптирана форма за чужденци, обясни дългогодишната учителка, сега пенсионер, Т. Бонева от старата столица, чиито близки са поставени пред такъв проблем.
Част от децата са учили български език в акредитирани от МОН български училища, а други не. Затова искаме в 7 и 8 клас да се създадат тестове, съобразени с факта, че децата са учили в чуждоезикова среда по адаптирани програми, пише в предложението, връчено на депутата. Другото искане, представено пред Михов е да се облекчи и процеса на полагане на допълнителни приравнителни изпити до 12 клас от страна на българчетата, завърнали се да учат у нас.
"Още през 2015 г. по мое предложение в Стратегията за висше образование бе приета поправка, която цели именно облекчаване на процедурите и премахването на административните пречки при кандидатстване в наши училища на български деца, в живели до този момент в чужбина. Проблемът е, че въпреки че бе приета, тази поправка все още не е действаща", коментира Милен Михов, който е зам.-председател на Комисията по образование в парламента. Той ще постави въпроса пред министъра на образованието още утре(сряда) по време на блиц контрола, който се провежда в рамките на заседанието на Комисията по образование.
Защо разделното събиране на отпадъците у нас е с пожелателен характер, а не е задължително, попита възрастен мъж от Велико Търново. Човекът изрази възмущение, че масово граждани, служители във фирми и институции, не изхвърлят отпадъците в указаните цветни контейнери. "За да има ефект от разделното събиране трябва да стане задължително", призова В. Попов от старата столица.
Всички сигнали и искания, с които хората се обърнаха към Милен Михов, бяха подадени и писмено.
Близки и роднини на българи, работещи в чужбина, споделиха, че някои пропуски в образователната система затрудняват връщането в страната. Много семейства, емигрирали в зората на демокрацията, предпочитат сега да се върнат и децата им да учат в България, за което трябва да държат приравнителни изпити. Проблемът е, че в закона няма разлика, специално за 7 и 8 клас, дали обучението е преминало в България, по държавните стандарти, или са учили в чужбина – всички кандидати се явяват на един и същ приравнителен изпит, за който не е изработена адаптирана форма за чужденци, обясни дългогодишната учителка, сега пенсионер, Т. Бонева от старата столица, чиито близки са поставени пред такъв проблем.
Част от децата са учили български език в акредитирани от МОН български училища, а други не. Затова искаме в 7 и 8 клас да се създадат тестове, съобразени с факта, че децата са учили в чуждоезикова среда по адаптирани програми, пише в предложението, връчено на депутата. Другото искане, представено пред Михов е да се облекчи и процеса на полагане на допълнителни приравнителни изпити до 12 клас от страна на българчетата, завърнали се да учат у нас.
"Още през 2015 г. по мое предложение в Стратегията за висше образование бе приета поправка, която цели именно облекчаване на процедурите и премахването на административните пречки при кандидатстване в наши училища на български деца, в живели до този момент в чужбина. Проблемът е, че въпреки че бе приета, тази поправка все още не е действаща", коментира Милен Михов, който е зам.-председател на Комисията по образование в парламента. Той ще постави въпроса пред министъра на образованието още утре(сряда) по време на блиц контрола, който се провежда в рамките на заседанието на Комисията по образование.
Защо разделното събиране на отпадъците у нас е с пожелателен характер, а не е задължително, попита възрастен мъж от Велико Търново. Човекът изрази възмущение, че масово граждани, служители във фирми и институции, не изхвърлят отпадъците в указаните цветни контейнери. "За да има ефект от разделното събиране трябва да стане задължително", призова В. Попов от старата столица.
Всички сигнали и искания, с които хората се обърнаха към Милен Михов, бяха подадени и писмено.
