Варненецът Али Юзеир стана световен шампион снощи по муай тай при мъжете в категория до 67 кг.
Али тренира от няколко години в СК „Вокил“ . От самото начало той показва, че е готов на всичко, за да постигне мечтата си – да стъпи на Световния връх в бойните спортове. Година след година Али става все по-добър и силен в изявите си на ринга. Играл е във всички рингове стилове в кикбокса и в муай тай, съобщават от клуба му "Вокил".
Самото Световното първенство по муай тай се провежда ежегодно в столицата на Кралство Тайланд – Банкок. Организатор е Световната федерация по муай тай W.M.F
Над 70 държави вземат участие. Варненският състезател Али Юзеир навърши 19г. през месец февруари тази година и веднага се впусна в големите битки при мъжете с доста повече опит.
Подготовката му за Световния форум течеше още от месец ноември 2017г., като междувременно взе участие и спечели шампионски титли в двата Държавни шампионата по муай тай- края на 2017та в гр. София и в началото на 2018та в гр. Варна.
Той бе и участник в първия за годината лагер в гр. Банско на националите от Българска конфедерация по кикбокс и муай тай, организиран от новото ръководство и след безапелационното си представяне стана част от отбора по муай тай.
Участва и във втория лагер, който се проведе в Спорт палас няколко дни преди самото Световно първенство.
На 09.03.2018г. отпътува като част от националния отбор по муай тай на България.
Ето какво сподели председателят и главен треньор на клуба Галин Димов:
„За да постигне успеха си на Али му се налагаше понякога да става в четири сутринта, за да тича, да ми изпраща резултатите, за да преценя как да продължава и в седем да бъде на училище.
В следобедните часове помагаше в семейството си с отглеждането на по-малкия си брат.
Веднага след това хващаше сака и идваше при мен в залата малко преди групата, за да можем да работим индивидуално.
Не е пропускал тренировка освен ако не беше болен.
Много добре си спомням как всяка събота и неделя работеше извънредно, за да може да е полезен на близките си и да не е в тежест финансово. Купуваше си всичко необходимо за тренировките. Когато имах възможност му ги купувах аз, а когато нямах той работеше и отделяше от залъка си, за да е добре екипиран.
Това ме караше да бъда още по - мотивиран и отдаден на подготовката му с една единствена цел – да постигна неговата, а и моя мечта „СВЕТОВЕН ШАМПИОН““.
Али тренира от няколко години в СК „Вокил“ . От самото начало той показва, че е готов на всичко, за да постигне мечтата си – да стъпи на Световния връх в бойните спортове. Година след година Али става все по-добър и силен в изявите си на ринга. Играл е във всички рингове стилове в кикбокса и в муай тай, съобщават от клуба му "Вокил".
Самото Световното първенство по муай тай се провежда ежегодно в столицата на Кралство Тайланд – Банкок. Организатор е Световната федерация по муай тай W.M.F
Над 70 държави вземат участие. Варненският състезател Али Юзеир навърши 19г. през месец февруари тази година и веднага се впусна в големите битки при мъжете с доста повече опит.
Подготовката му за Световния форум течеше още от месец ноември 2017г., като междувременно взе участие и спечели шампионски титли в двата Държавни шампионата по муай тай- края на 2017та в гр. София и в началото на 2018та в гр. Варна.
Той бе и участник в първия за годината лагер в гр. Банско на националите от Българска конфедерация по кикбокс и муай тай, организиран от новото ръководство и след безапелационното си представяне стана част от отбора по муай тай.
Участва и във втория лагер, който се проведе в Спорт палас няколко дни преди самото Световно първенство.
На 09.03.2018г. отпътува като част от националния отбор по муай тай на България.
Ето какво сподели председателят и главен треньор на клуба Галин Димов:
„За да постигне успеха си на Али му се налагаше понякога да става в четири сутринта, за да тича, да ми изпраща резултатите, за да преценя как да продължава и в седем да бъде на училище.
В следобедните часове помагаше в семейството си с отглеждането на по-малкия си брат.
Веднага след това хващаше сака и идваше при мен в залата малко преди групата, за да можем да работим индивидуално.
Не е пропускал тренировка освен ако не беше болен.
Много добре си спомням как всяка събота и неделя работеше извънредно, за да може да е полезен на близките си и да не е в тежест финансово. Купуваше си всичко необходимо за тренировките. Когато имах възможност му ги купувах аз, а когато нямах той работеше и отделяше от залъка си, за да е добре екипиран.
Това ме караше да бъда още по - мотивиран и отдаден на подготовката му с една единствена цел – да постигна неговата, а и моя мечта „СВЕТОВЕН ШАМПИОН““.
