Литийно шествие, в памет на мъченичеството на Св. Георги Софийски Най-нови ще се проведе тази вечер в София, за първи път след 70-годишно прекъсване. Традицията е възобновена по идея на Софийската Света Митрополия и с подкрепата на лекари от Александровската болница и фондация „15 века България."
Шествието, в памет на светията, който е един от покровителите на столицата, ще започне от 18,30 ч. от кръстовището на ул. „Св. Георги Софийски" и бул. „Пенчо Славейков", недалеч от лобното място на мъченика, и ще завърши пред ротондата „Св. Георги", в двора на Президентството, където е гробът му.
Литийно шествие, в памет на светеца се е провеждало от мястото, на което е Александровската болница, до ротондата, в продължение на четири века. След 1945 година обаче шествието е забранено, а кръстът, който се е намирал на лобното място на светеца пред болницата, е демонтиран и съхранен в един от столичните храмове.
Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нарича се "Най-нов" за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, чиято памет се празнува на 11 февруари, припомнят от Светия Синод на Българската православна църква.
Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. На 25 години той осиротял от баща си. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците - както обикновено постъпвали в такива случаи - пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче изтощен от дотогавашни страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
След изтичането на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски, и погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". Сега тези мощи се намират в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.
