Тази нощ страната ни преминава към зимното часово време. В 4:00 часа след полунощ на 28 октомври, връщаме стрелките с един час назад.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време и остава така през пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в публикацията "Пилеене на дневна светлина" от 1907 година. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
На практика, идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 година. Непосредствено след това във Великобритания са последвали примера, като в началото въвели лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време въведено в България на 1 април 1979 г. От 1999 година, лятното часово време продължава до 4:00 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.
Преместването на стрелките с час назад, когато се връщаме към астрономическото време, намалява риска от инфаркт, а преминаването към лятното време го увеличава, твърдят шведски учени от Каролинския институт. Те са анализирали статистиката за инфарктите в Швеция по време на преминаването от лятно към зимно часово време и обратното от 1987 година до днес.
Резултатите показват, че рискът от инфаркт на миокарда се повишава средно с 5% през първата седмица от прехода към лятно време в сравнение с другите седмици от годината. Изследователите са убедени, че преминаването в края на октомври към астрономическото часово време се съпровожда с понижаване на риска от инфаркт на следващия ден - в понеделник.