Въоръжени с брадви бракониери нападат рибари на язовир Стамболийски
Въоръжени с брадви бракониери нападат рибари на язовир Стамболийски / ИАРА-Габрово

Като във филм на ужасите попаднала група рибари, които от години се събират през есента на язовир "Александър Стамболийски" край Севлиево.

Вместо да прекарат предварително планираната си почивка с въдица в ръка сред тишината на природата, се наложило да спасяват своя и на близките си живот. Развъртени брадви, побой, заплахи, полиция и инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА) - всичко това се разиграло в действителност, само че не става въпрос за снимачна площадка, а за реална случка от 11 ноември - петък, през нощта.

Рибари от Габрово, Ловеч, Троян, Плевен, Велико Търново и други градове имат традицията да се събират със семействата си на язовир "Александър Стамболийски". Преди около десетина дена им станало ясно, че рибата е намаляла в значителна степен, а причина за това е безогледния улов на местните бракониери.

Станимир Шошков от Троян и Преслав Бойчев от Ловеч, които едва спасили живота си при събитията от ноща на 11 ноември, разказаха пред Дарик, че група от четирима човека влязла с лодка в язовира и засякла бракониерите да пускат мрежи.
"Иска се смелост за тази работа", коментира Станимир. Рибарите, които предварително са сигнализират органите на реда, отдалече се представят за служители на ИАРА, което кара бракониерите да избягат.

"Взехме празните чували и започнахме да пъхаме мрежите обратно в тях. Вадихме, вадихме, аз такова нещо не бях виждал. Щяхме да потънем с нашата лодка, толкова натежа", споделя Станимир Шошков.

Групата рибари изважда повече от 2,3 км мрежи, а след пристигането си, служителите на Агенцията още около 400 м. "Това е доста голям удар за бракониерите, тъй като метър мрежа им излиза към 1 лев", разказва Преслав Бойчев, който участва в самоорганизиралата се за защита от бракониерите група.

В следващите дни и нощи те създават патрул и започват да пазят на смени язовира. Караулът и постоянните сигнали към Агенцията по рибарство стават пречка за бракониерския улов на риба, който от години е превърнат в сериозен бизнес. Преслав и Станимир смятат, че от незаконен риболов се докарват между 1000 и 5000 лева на нощ, в зависимост от "слуката".

Рибарите се разполагат на биваци от палатки или каравани, отдалечени един от друг на по около 60-100 м. На 11 ноември, към 23.00 ч., кошмарът започва. Първо двама бракониери - Кикето и Гъмзата, обикалят с джип един от биваците, въртят гуми и разпитват хората откъде са и какво правят там.

"В другия лагер, обаче, са заплашвали да не се вадят мрежите им и да не се подават сигнали до ИАРА. Казали са, че никога няма да се откажат, защото това им е бизнес", става ясно от думите на Преслав.

Двамата със Станимир отиват при приятелите си, но бракониерите вече били прогонени. Станимир се обажда на полицията в Севлиево, защото се опасява, че бракониерите ще потърсят разплата по-късно. След около час от пътуващата към мястото патрулка ги помолили да излязат на пътя, за да покажат къде е мястото на инцидента.

Отишли четирима от рибарите, а при срещата с униформените станало ясно, че бракониерите са стари познайници на полицията. Още през март на язовира те заплашвали с брадви рибари. При друг случай бракониерите нахлули в къщата на местен жител, който сигнализирал Агенцията за действията им и го заплашили.

Бракониерството се превръща в наследствен занаят. От години около язовира живеят хора, които се занимават с незаконен улов на риба. Използването на мрежи в такъв водоем е забранено. Някои от нарушителите са подслонени в изоставена постройка на хотел, а други живеят във фургони.

"Полицаите казаха, че ще отидат до този хотел да видят дали бракониерите са там, в бърлогата", споделя Станимир. Малко след това се чува шума от движещия се бракониерски джип, а четиримата рибари се скриват в храстите.

"Ние нямахме работа с тях. Да се разправя полицията. Но видяхме, че вместо към хотела, продължават към лагерите ни. Явно бяха решили да правят нещо там. Видяха ни, спряха и излязоха. Бяха с маски, фенери и брадви", разказва той.

Рибарите се опитват да избягат, но Станимир е по-тежък и един от нападателите го настига. "Удари ме в гърба с тъпото на брадвата. Аз реших в този момент, че се обръщам и се бия", споделя още Станимир, а Преслав е категоричен, че е било борба за живот. Той се връща, за да помогне и успява да събори нападателя на земята.

"Спаси ми живота", категоричен е Станимир. Двамата успяват да захвърлят брадвата в храстите, но бракониерите вадят втора. В този момент се връща друг рибар от групата, който е взел резачка, за да има с какво да се защитят.
"Кикето започна да бие с брадвата по резачката. Другият се опита да се разправя с мен, но аз го надвих", коментира Станимир Шошков.

Бракониерите с бизнес на язовира са 5-6 човека, които Станимир определя като „гнойна рана", а Преслав е категоричен, че "няма закони за тях".

Това е ново поколение бракониери, които са по-агресивни. Според рибарите това се дължи или на алкохол или на употребата на наркотици.

Главен инспектор рибарство и контрол в ИАРА-Габрово Красен Колев каза, че случаи като този не са рядкост за колегите му. Има хора, които живеят там, извършват незаконен риболов, хващани са и са наказвани, но това явно не ги спира.
"Този случай с рибарите е много колоритен и сега се говори за него, но при нас тези неща са ежедневие. Отиваш през нощта и хващаш някой нарушител, а той тръгва да се бие с теб", заяви Колев.

Главен инспектор Колев заяви, че пазарът на сладководна риба в региона е доста свит. "Вносът става от Южна България, не изключвам вариант с документ за законно придобита риба да се прекарва и незаконна", каза още главният инспектор в ИАРА-Габрово. Той разказа още, че бракониерите поставят постове, които да предупредят нарушителите, ако се приближава автомобил на инспекцията.

Информацията за инцидента от 11 ноември не е отразена в полицейския бюлетин. Стана ясно, че материалите са предадени на Военно-окръжна прокуратура, защото един от бракониерите е военен.

Рибарите, които от години се събират през есента на язовира са категорични, че няма да се примирят с бракониерите. След като не може да се разчита на държавата да си охранява собствеността, хората сами ще го правят. В южна България вече съществува такава практика. Язовир Копринка, например, се охранява от добре организирани групи за любителски риболов. Контактите с тях вече са осъществени и този опит ще бъде приложен и на язовир "Александър Стамболийски".

По темата

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Габрово