Богата на снимков материал фотодокументална изложба „Училището и войните“ предлага на посетителите през летните месеци Националният музей на образованието - Габрово.
Изложбата е създадена по повод 100-годишнината от Балканската война и в юбилейния си вариант е придружена от 50 документални и веществени материали от музейния фонд.
Най-важното събитие в реализацията на българската национална програма - войните от 1912-13 година, и отпечатъкът, който те слагат върху запазилата възрожденската си същност институция - училището, е тема, която придава особено значим и актуален характер на изложбата. Не случайно тя започва с получилата широк обществен отклик литография на Николай Павлович - ощетената и посечена на три след Берлинския договор България.
Изложбата проследява положението на останалото под робство българско население в Македония и Одринска Тракия и усилената дейност за издигане на националното му съзнание, за укрепване на неговата просвета и култура чрез откриване на български училища.
Екзархията като единствен легитимен представител на това население пред турската власт играе основна роля за тяхното утвърждаване.
През 1911-12 година българските училища в Македония и Одринска Тракия са 1373 (13 гимназии и средни училища, 87 прогимназии и 1273 основни) с 2266 учители. В тях се обучават 78854 ученици. Гимназиите в Солун и Одрин се превръщат в огнища на родолюбие.
Десетилетните усилия за национално самоопределение и обединение на българите намират своята кулминация в Балканските войни. Изложбата проследява отражението, което те имат върху цялото учебно дело.
Заради нуждите на войската училищата се освобождават и се превръщат в щаб-квартири, военни болници и складове. От своя страна Министерството на народното просвещение взема спешни мерки за възстановяване на учебните занятия - намиране на нови учители на мястото на мобилизираните, почистване на училищни сгради, сливане на класове. Урежда се положението и на екзархийските учители като правата им се изравняват с тези в Царството.
Много учители вземат участие във войните, някои преминават през всички фронтове от 1912 до 1918 г. Министерството на просвещението прави всичко, за да се почита паметта на загиналите - издирва техни биографии, в училищата се правят молебени, организират се сказки, окачват се портрети. На семействата се отпускат помощи. Урежда се положението и на учениците доброволци. Дава им се възможност да държат изпити и да преминат в по-горен клас.
Жертвите на войните са огромни. Трийсет процента от българското население в Тракия е избито или загинало през 1912-13 г. Във Вардарска Македония са затворени 641 български училища с 37000 ученици. Уволнени са 10013 учители. На 36000 е забранено да учат на роден език, отменено е честването на българските празници.
През лятото и есента на 1913 г. 140000 бежанци от Македония, Тракия и Добруджа идват в България.
Изложбата показва мерките, които държавата и обществото предприемат за подкрепа на пострадалите. През 1913 г. министър Петър Пешев създава благотворителен фонд за подпомагане сираците на загиналите учители - една от първите подобни инициативи.
На 15 септември 1913 г. под патронажа на княгините Евдокия и Надежда се учредява втори фонд за сираци. Той заедно с женски дружества и религиозни организации поема патронажа и част от издръжката на съществуващите сиропиталища. През 1915 г. се открива Домакински институт „Евдокия и Надежда" за девойки сираци. Под егидата на фонда до 1919 г. се създават 12 окръжни и 2 държавни дома.
За една година се откриват сиропиталища в Плевен, Шумен, Враца, Кюстендил, Варна, Велико Търново, Чирпан, с. Искрец, с. Шипка, Одрин. Ежегодно фондът обявява около 100 стипендии за професионалните училища. Приюти, безплатни трапезарии за бежанци, сираци и бедни ученици се откриват под егидата на Българския Червен кръст и на частни благотворителни организации.
В тези кратки като хронология, но наситени с висок национален дух години е показано и участието на учители и ученици от Габровския край в Балканските войни.
Много от документите в изложбата носят подписа на министър Петър Пешев, който води натовареното с отговорни функции министерство на народното просвещение от 1913 до 1918 година.
Интересен факт е, че роденият в Севлиево министър е по-малък брат на Стефан Пешев, един от главните организатори на Априлското въстание.
