С резолюция на Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации от 26 октомври 2005 г се призовават правителствата и международната общественост, всяка трета неделя от месец ноември да се отбелязва като "Ден за възпоменание на жертвите от пътно-транспортни произшествия". През 2012 г календарният ден за възпоменание е 18 ноември.
През периода 1990-2011г. включително, при пътно-транспортни произшествия в България са загинали общо 23 206 души и са получили наранявания в различна степен 177 108. Близо 30 % от тежко ранените остават инвалиди за цял живот. От общия брой на убитите 24 % са деца, юноши и млади хора до 24 годишна възраст. Жертвите деца и юноши до 17-годишна възраст са 7 % от всички загинали. Близо 60 % от жертвите на пътно-транспортни произшествия са хора в трудоспособна възраст /между 25 и 64 години/.
През 2011 г в страната загубилите живота си деца, юноши и младежи до 24-годишна възраст са 146, ранените - 2972. Загиналите деца и юноши до 17-годишна възраст са 64, ранените 1350.
От началото на 2012 г до края на октомври в страната при ПТП са загинали 492 и са ранени 6815 души /положително е, че в сравнение със същия период на миналата година загиналите са по-малко с 52 и ранените - със 148/.
В рамките на Европейския съюз загубите от ПТП възлизат на над 130 млрд. евро.
Пътните произшествия възникват най-вече поради: непознаване на рисковите фактори от водачи и пешеходци /последиците от скоростта, намалена и ограничена видимост; от пренебрегването на техническата неизправност на превозното средство; неволно, от незнание или съзнателно нарушаване на правилата за движение; недостатъчно ниво на подготвеност на хора от всички възрасти за оцеляване в рисковата среда на пътното движение - както за управление на МПС, така и за предпазване в качеството си на пешеходец; склонност или закоравели навици да се шофира в нетрезво състояние; подценяване и неизползване на предпазните колани от водачи и най-вече от пътниците; пренебрегване на системите за безопасно превозване на деца /столчета и седалки/; преумора, афект, изнервеност, сънливост, неадекватност зад волана; пасивност на околните за решителна намеса за предотвратяване на управление на автомобили от хора в нетрезво състояние или неправоспособни; недостатъчната ангажираност на семейството за обучение, възпитание и опазване на собствените деца като участници в движението и много други фактори.
Всеки месец по пътищата на страната над 700 души пострадват от пътни злополуки, от тях над 55 загиват. Пътно-транспортните произшествия с тежки последици не са природно бедствие, на което не можем да се противопоставим, и не са цената, която трябва да плащаме за нашата ежедневна мобилност. Те са основно резултат от човешки грешки, които могат да бъдат предвиждани и преодолявани.
Тревожна е нечувствителността на хората към последиците и нещастията с хора около тях. Примерно, в едно село за неголям период загиват при катастрофи двама или трима неправоспособни. Или пък те са причинили смъртта на други млади хора от същото село. Всички са дълбоко натъжени и скърбят. Но непосредствено след погребенията в същото село може да се видят отново неправоспособни и пияни зад волана и мотоциклета.Човек не се учи от нещастията с другите и грешките, които са довели до тях. Той е почти убеден, че лично на тях това не може да се случи.
И друго е твърде куриозно. Хората са много състрадателни и готови да помагат на тежко пострадали при катастрофи, особено на осакатени за цял живот млади и деца. В същото време, същите тези хора /състрадателните/ , на пътя зад волана се държат като истински агресори - с шеметни скорости, безумни изпреварвания, избягващи като по чудо, на сантиметри, челния удар с колата на невинен случаен шофьор срещу автомобила им.
Денят за възпоменание е учреден с цел хората по цял свят да се замислят за огромните и тежки загуби, които човечеството понася от катастрофите по пътищата. Няма гражданин, който пряко или косвено да не е засегнат от войната по пътищата - близки, роднини, приятели. На практика броят на загиналите е много по-голям от този, посочен в статистиката. Много хора умират месеци и години след катастрофите, в резултат на получените травми и последващи във времето усложнения.
Сигурността на движението по пътищата на всички зависи от личния принос и отговорност на всеки един участник в него, макар той да изглежда малък и недостатъчен. Съвкупността на добронамереност, дисциплина и толерантност на стотици хиляди хора едновременно би осигурило една по-здравословна и безопасна среда на пътното движение.
На този ден би трябвало всички да се замислят лично за своето поведение на пътя, да анализират грешките и извършваните опасни волности, и да вземат решение да не допускат риск в пътното движение.
