На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва договорът, който след 27 години чуждо владичество връща Южна Добруджа отново на България. Цялата страна е залята от всенародна радост. Дворецът е засипан от поздравителни телеграми, обявяват се тридневни национални тържества. В добруджанския квартал на София, добруджанци застилат всички улици с килими. С неописуем възторг те посрещат ген.Тодор Кантарджиев - освободителят на Добруджа през 1916 година. Цялата страна се оглася от националния химн, химна на царя и песента „О, Добруджански край".
След ратифицирането на Крайовския договор, за Южна Добруджа заминават избраните от правителството български административни власти, начело с генерал Жилков. Те пристигат в Добрич на 15 септември. Според клаузите на договора, Южна Добруджа е разделена на четири зони, в които българската войска трябва да влезе от 21 септември до 1 октомври. За неин главнокомандващ и за генерален управител е назначен ген.-лейтенант Георги Попов. За първи кмет на Добрич е избран Кирил Старцев.
На 25 септември 1940 година от Варна за Добрич тръгва българската войска. Още в ранното утро целият град е обкичен с българския трикольор, народът се стича и запълва от двете страни главната улица, чак до варненския мост. В храм „Св.Георги" се отслужва тържествен молебен. Войските се посрещат с хляб и сол, хората прегръщат синове и братя, с които са били разделени от граничните синори. Звучи химнът „О, Добруджански край", а официалните лица заемат местата си на трибуната. Сред тях са ген. Георги Попов, кметът Кирил Старцев, съпругата на Йордан Йовков Деспина, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, чуждестранни аташета и много други.
На 26 септември от Добрич войската потегля за завземането на трета и четвърта зона. Нейният поход през новоосвободена Добруджа завършва на 1 октомври 1940 година в Силистра./Регионален исторически музей - Добрич/
