Мерките на правителството за овладяване ръста на цените, за прозрачност в ценообразуването и за противодействие на нелоялните търговски практики и защита на българските производители и на качеството на храните, ще бъдат във фокуса на срещата, която ще се проведе по инициатива на министър-председателя Румен Радев утре (14 май) в Министерския съвет. В дискусията ще участват министри от кабинета, представители на регулаторни и контролни органи, на национално представителните организации на синдикатите и работодателите, както и браншови организации в сектор земеделие и храни.
Широката дискусия ще допринесе за набелязване на последващи действия на правителството по темата и е част от цялостния подход на кабинета за формиране на ефективни и устойчиви решения, посочват от МС
Приеха на първо четене законови промени за по-строг контрол на цени и нелоялни практики
Днес парламентът прие на първо четене законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията със 148 гласа "за", 22 - "против" и 22 - "въздържал се". Промените са внесени от "Прогресивна България" и целят изчистване на нелоялните търговски практики. Законопроектът подкрепиха от ПБ и ДПС. Против бяха осем депутати от "Демократична България" и 14 от "Продължаваме промяната". Въздържаха се народните представители от "Възраждане" и 11 от ДБ. От ГЕРБ-СДС не участваха в гласуването.
С измененията се разширява обхватът на забранените нелоялни търговски практики. За осигуряване на условия за секторен анализ, наблюдение на пазарната среда, проследимост на веригата за доставки и ранно установяване на данни за нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията или други нарушения по компетентност, се създава електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки на селскостопански, хранителни продукти и суровини, както и на други продукти на етап търговия на едро от бизнес операторите до дистрибуцията до краен потребител, определени с наредба. Информацията, която се вписва, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра се определят с наредба на Министерския съвет.
Въвежда се забрана за налагане на прекомерно високи продажни цени от предприятия, които са в господстващо или съвместно господстващо положение. Цената се приема за прекомерно висока, когато значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба. Предвидена е възможност Комисията за защита на конкуренцията да налага временни мерки до приключване на производството. Целта е да се предотврати продължаването на вредно поведение, когато съществува риск от сериозно или трудно поправимо увреждане на конкуренцията.
Икономисти предупреждават: Държавната намеса в цените ще вдигне разходите
Новите мерки на управляващите за овладяване на скока на цените понесоха първите критики, въпреки че бяха обявени едва този понеделник.
В хода на дебата в НС от опозицията подкрепиха допълването на нелоялните търговски практики, но изразиха опасения, че заради мерките в законопроекта търговците могат да вдигнат превантивно цените. От управляващото мнозинство обясниха, че търговците няма да вдигнат цените превантивно, защото друг закон, който ще бъде гледан утре, предвижда удължаване на закона за въвеждане на еврото с една година и ще трябва да обосноват защо ги вдигат.
Големите вериги пък заявиха, че поправките не са били консултирани с тях предварително. Според тях мерките всъщност са насочени към земеделските производители и техните доставчици, а не към потребителите, както твърди кабинетът, и няма как да доведат до спад в цените. Търговците се опасяват, че прекалено широките правомощия на регулаторите могат да доведат до произвол от страна на институциите, а допълнителната административна тежест в крайна сметка ще се отрази в по-високи цени. Освен това порталът за следене на цените на дребно е труден за използване от потребителите, посочва NOVA.
„Прогресивна България“ представи мерки срещу високите цени (ВИДЕО)
Не мерки, а по-добри условия за производство на земеделска продукция ще понижат цените, убедени са от бранша. „Нужно е изсветляване на сектора, премахване или намаляване на ДДС за българската продукция, както и криминализиране на вносната стока, която се преопакова като българска. Задължително трябва да се въведе касов апарат. И за две краставички да се продават, трябва да се издава касов бон”, настоя Иван Кабуров – оранжериен производител.
Промените в двата закона бяха обявени като мерки в подкрепа на потребителите и за намаляване на цените, но според Асоциация „Активни потребители” те не са такива. „Аз просто виждам повече държава, повече чиновници, повече разходи за нещо, което едва ли ще доведе до реален пазарен резултат. Както забранихме пушенето, а забраната не се спазва никъде”, коментира Богомил Николов.
Той добави, че засилената държавна намеса в пазарната икономика не може да свали цените. Това би могло да се случи, когато потребителите са добре информирани и избират най-изгодните за тях продукти, твърдят още от организацията. „Ние приветствахме миналата година мярката търговците да обявяват цените си. Тя сега ще бъде удължена с още една година. Естествено, държавата трябваше да направи портал и го направи, но той е неизползваем за потребителите”, каза Николов.
Икономисти изчисляват, че намеренията на кабинета да тегли още дълг, за да покрива разходите, допълнително засилват инфлацията. „Ако задържим високия бюджетен дефицит и изливаме пари през бюджета директно в икономиката или чрез дълг, това е силно проинфлационно поведение на правителството. Антиинфлационна мярка би било да спрем увеличенията на заплатите в държавния сектор, да намалим дефицита до минимум и да престанем да увеличаваме дълга”, категоричен е икономистът от ИПИ Адриан Николов.
„Ефектът от кризата в Ормузкия проток най-вероятно ще се усети в началото на следващата година”, прогнозира Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика.
