И отпочна се първият седмоднев от месеца втори на годината последна от мандата Му първи на онзи що еднакво тачат християни, мюсюлмани и будисти. Зли сили обругаха го и свитъци с омерзителни обиди срещу Него изкараха. Събудиха се хората и видяха как едни хора, яхнали бивол, окалват името Му и зоват го Буда.
Но срещу вразите хвърлиха се да бранят честта му боляринът на вътрешната стража Цветан и още стражници. А биволарите все тъй нови свитъци изкарваха и омерзения против любимия вожд.
Една дева с име Лиляна посочи с пръст кметовете и виновни нарече ги за появата на бетониума страшен по бреговете. Пък на бойкоцветаня Му посочи с пръст и виновни нарече едни племена хизбуллайски, а хората уплашиха се.
„Нема се пуашиш копеуе" рече боляринът на вътрешната стража на всеки человек из земята с големина на човешка длан, но страшно си беше. А от клана на станишите един Сергей възправи се и рече, че племената хизбуллайски не знаело се дали виновни били и тъй смут пося в душите хорски.
Тогаз чу се гласът Му най-сетне и от престолнината европейска обади се Онзи, Който Четири Милиона Гроша От Джоба Си Сякаш Даде На Гладните И Жадните В Крепостта Сопот. И рече им той на невярващите „Истина ви казвам, че това последни издихания са на племената мафиотски и в словата им няма 0,001 процента истина иначе размазали щяха да са ме отдавна!" И хората заслушаха се, а тръбачите медийни ерихонски набаречиха се и наниколайчиха се, че чак едно „Осанна" възвестиха Му.
В тези времена усилни злите сили зли козни сплетоха и проводиха за пъклените им планове две изчадия гнусни, що Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се. И тия души скверни започнаха предаването „Шведска маса".
Тогаз крава изцвили, петел излая, шаран изкукуриха, а бардът Веселин от рода на Мариновите спря да се поти и след тия поличби ужаснинастана рев, вой и скърцание със зъби, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
Естествено петъчния ужас започна със слобоблудства и словобудие.
Първата ужасяваща песен в „Шведска маса" беше изпълнена от индианци навахо, които изиграха и огнен танц като злобно предизвикателство към гилдията на пожарникарите. След тях индианците апахи изпяха песен за посрещане на слънцето. Интонационната среда беше оконачетлно отровена.
Последва дебют на рубриката „Докторсон", в която слушатели с проблеми задаваха въпроси на шведския доктор Ивън Изтрещялсон.
Първото питане беше отправено от завършилата финанси Ганка Чапразлиева, която запита защо е сама, при условие, че има вид на нереализирана фолк звезда. Д-р Изтрещялсон даде такива обидни съвети, че поне от двайсет и три дружества за защита на жените се заканиха да го дадат под съд за сексизъм. Ето епистоларната им беседа:
Ганка Чапразлиева ни пише: Уважаеми шведи! Имам сериозен проблем. На 32 години съм, висока 1.68, на 52 килограма, всички около мен се чудят защо не съм станала попфолк певица или поне манекенка. Но аз съм завършила финанси, а отделно съм бакалавър по психология. Самотна съм! Имам ужасното чувство, че всички мъже около мен ме гледат само и единствено като сексуален обект. Страдам дълбоко от това и се надявам да ми дадете искрен съвет!
Уважаема, Ганке! Проблемът ваш ситуирам като такъв на поне 90% от жените в България, прочели като малки пътеводната книга „Вашите слаби места" на колегата Уейн Дайър, мислейки си, че след нея животът ще им бъде абсолютно безинтересен. Не е така, повярвайте! Ако една жена е красива, не е задължително умна (макар, че това понякога помага). Мъжете трябва да бъдат гледани внимателно, дори и в момент, в който твърдят, че веднага са готови да ви предоставят своето благоутробие, като признак на вечна любов към вас. Всъщност, права сте да мислите, че идеята е точно такава - горепосоченият да осъществи брутален коитус с вас, без изобщо да се интересува от умствения ви капацитет и интелектуалните ви въжделения. Вижте, има и по-лошо! Например въпросният неотменно да заангажира вашето внимание, вие да имате съвсем ясни сексуални очаквания от него, но въпреки това той да ви предложи задъхан разговор върху трудовете на Александър Солженицин, например. Като ваш (макар и съвсем ефимерен и виртуален) приятел си позволявам да ви дам няколко съвета, които се надявам да вземете под внимание, за благото на вашето психосексуално здраве. Те са следните:
1. Винаги, когато имате конверсация с мъж, първо погледнете ъгъла, сключен между неговите вежди. Ако те са старателно изскубани и отлично очертани, това не е вашият човек. Той е от „другия бряг", както е модерно да се казва напоследък, което означава, че засиленият му интерес не е непременно сексуален. Тоест, сексуален е, но не точно към вас, а към стройния келнер, който ви обслужва, по време на светския коктейл.
2. Отегчена или отвратена (ненужното задраскайте) вдигнете взор и огледайте обстановката, в която се намирате. Ще осъзнаете почти веднага, че всички персонажи от мъжки пол, които пръскат хормони накъмто вас, са със страховито изпънати лицеви мускули. Това изопнато изражение е, вярвайте, признак на силно щение, което има само едничка цел - тези хора просто искат да ви въдворят сред техните чаршафи и после да ви представят като поредна полова плячка.
3. Всъщност, бъдете себе си! Вие сте прекрасна и умна жена. Вярно е, че ще намерите Истинската любов! Тя е някъде там, в момента, в който изпиете три или четири дайкирита. Тя ще се появи, вярвайте!
Няма да дойде с камбани и Принца на бял кон, наистина. Няма да бъде особена кръстоска между Вин Дийзъл (той предпочита собствения си пол, не знаехте ли?) Шон Конъри и интересния веселяк Брус Уилис. Не. Той, най-вероятно, ще ви признае, че ви харесва, като тяло, но не може и/или не желае да има вашата блондинска и безсмъртна душа. И ще ви предложи пожизнено и безметежно съжителство.
От което ще бъдете доволни.
И той. И вие.
Незнайно защо музикалният редактор реши да радиоизпусне в ефира туванско гърлено пеене на Николай Оржак.
Още неопомнили се и слушателите бяха разсипани с песен на Стефифешън от нейния тройнонеиздаден албум „Кавъри и кавърми със Стефифешън". Наложи се да се обяснява, че всъщност варненската дива пее „Иване, Иване" на Богдана Карадочева. Последва още по-голям ужас. Стефифешън пя кавър на песен за Охридското езеро, на неостаряващия и никога не боядисващ косата си естраден славей Панайот Панайотов. В този миг провидението се намеси и токът спря. Благословена тишина завладя ефира.
Минути по-късно започна разискване на темата „Да го има ли паметникът на Альошата в Бургас?"
Ники позвъни и рече, че този паметник трябвало да се премести насред пантеона в Морската градина и да стърчал като среден пръст. После обясни, че съветските войници, които загинали в Бургас не са склопили очи от вражески оръжия, а от лош денатуриран спирт. Тежко и гадно обвинение от русофоб.
Слави Костадинов призова да го преместят в Отманлий, до бюста на генерал Толбухин, а на негово място да се сложи нещо по-съвременно.
За да се подмажат на запасните офицери двамата водещи радиоизпуснаха песента „Смуглянка молдованка", а след нея и „Альоша".
Във фейсбук профила на предаването хората се хванаха гуша за гуша, но накрая стана ясно ,че паметникът остава на мястото си. Малоумните водещи също подкрепиха тази идея, с характерното си подсмърчане, хихикане и дуднене. И така се свърши този петъчен ад.
Обаче следващата седмица пак!
