И зареди се ново седмодневие, пълно с чудеса и проявления чудни на человеци. Един сенатор Даниелий реши да откаже се от партията своя и с молба замоли се в Разнородното събрание „Пуснете ме, че сърце младо не трае“.
Тогаз чу се по агората, а който не чу, на него беше му казано, че Даниелий сенаторът млади е решил безцензор да става. И докато човеците по агората чудеха се, мина ден и на сутринта патрицият изведнъж друга песен запя. Пак с молба замоли се „Върнете ме, че сърце ми кръв се облива от любов тъй силна и превелика към моята партия любима“.
Човеците облещиха се и чудеха се как тъй възможно е някой да се върти като ветропоказател, но докато чудеха се, сенатор Даниелий прекоси пеш страната и като минаваше случайно покрай града Бургас, влезе в тамошния колизеум пък на арената излезе и здрависа се приятелски с върховния безцензор и той рече им на хората „Вижте го тогова, през всичко премина, безцензор честит да стане“, а сенатор Даниелий като пън мълчеше и тъпо гледаше.
Тъй стигна се до петък и знамения и поличби хората уплашиха. Крава излая, свиня изцвили, кон изкукурига, а на брега на един кубински плаж раци и риби изписаха с телата си по пясъка надпис „Сидеров“. Вредом настъпи рев, вой и скърцание със зъби, а родът человечески беше предаден на погибление телесно и гибел духовна.
Тогаз започна предаването „Шведска маса“ и в него две радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон задумаха слова гнъсни и скверни.
Още в самото начало позвъни трубадурът от мрачния и сърдит Черноград бат Недко, за да каже на водещите, че ги чака с нетърпение цяла седмица и да попита какво става с любимия му отбор „Черноморец“. Получи отговор, че нищо не става и удовлетворен прекъсна телефонния мост.
В следващите минути, въпреки доказано цесекарската си принадлежност, Максимовсон и Калудовсон поздравиха джентълменски стогодишните юбиляри от клуб „Левски“ с песента на Стефка Оникян „Чудото на младостта”. По време на изпълнението те припомниха славните успехи на отбора, между които изкачване на връх Черни връх с бронзов бюст-паметник на другаря Сталин и рекордния брой титли от турнира за купата на Съветската армия. Също така споменаха с уважение и председателя на отбора другарката Цола Драгойчева и предположиха, че тя също като другаря Батков е имала мусттак.
Поздравите продължиха и с песен на Панайот Панайотов „Пейте, другари чавдарци!”
Стигна се и до новините, където се развихри младата надежда на сводобното слово Михаил Калошев. Мишел разочарова всички слушатели, като не се издъни нито веднъж по време на новинарската емисия. Затова и беше определен като „натегач” от Максимовсон.
След многобройни реклами настъпи и времето на рубриката „Колосални простотии“. Там се обяви, че се продават женски и мъжки бюстове, употребявани, на цени по договаряне. Спомена се и за опцията да се подлагат слушателите на регресивна хипноза, за да лекуват поражения от миналото си, а накрая се даде възможност на всеки, който иска, да си купи порцеланова мивка за 15 лева.
И настъпи моментът, когато започна обсъждането на темата „Ще изчезне ли българският език?“
Ники обясни, че когато се говори за култура, у нас някои хора се хващали или за цървула или за кобура. След това разкритикува водещите за цесекарщината и обясни, че според нумерологията „Левски 1914” означавало 19 победи и 14 загуби. На финала призова 24 май да бъде национален празник, защото няма как да се политизира и пожела на водещите да им бъдат увеличени заплатите. Едва тогава радиоизчадията се оживиха.
Борката взе думата и наруга „ония дебили”, които вярвали, че като гласуват, ще променят нещо. След това разясни, че само ако пенсионерите побеснеят и с пистолети заплашат политиците, нещата в България щяли да потръгнат. Дори призова за кръв и покушения срещу някои персони, ама Максимовсон и Калудовсон го нарекоха „радикален тип” и му отнеха думата.
Слушателят Петров изрази уплахата си от това, че опасностите са не пред езика, а пред страната и идат от руснаци от изток, турци от юг и македонци от югозапад.
Накрая честити празника на всички българи.
Борката пак поиска думата и нарече „радикализъм” това, че хората умират от глад, децата от болести, а някои типове политици ходят на ски курорти в чужбина. При това положение и Калудовсон и Максимовсон замълчаха гузно, щото и те всяка зима ходят по световни курорти, за да си харчат хонорарите.
В края на предаването, в качеството си на запасни офицери, двамата водещи на предаването порицаха пред строя един слушател, който си беше позволил да ги критикува. Общо взето му дадоха по два непоряда и закриха предаването. През цялото време се чудеха дали са капитани или майори, а слушателите се чудеха как такива двама доказани кретени могат да са офицери от резерва.
Тъй във всеобща почуда свърши и предаването
