Апелативен съд – Бургас потвърди 40-дневно временно задържане на израелски гражданин, издирван за укрити данъци. Мярката за постоянен арест е наложена по отношение на мъж, роден в Узбекистан, притежател на израелски паспорт.
Мъжът се издирва чрез Интерпол-Йерусалим по искане на съдебните власти на израелската държава с цел екстрадиция.
Според представените факти в периода от 2017 г. до 01.12.2019 г. на територията на Израел исканото лице, заедно с други обвиняеми организирали, регистрирали и оперирали с мрежа за интернет хазартни залагания, чрез която са извършили нелегална хазартна и игрална дейност чрез цитирани интернет сайтове, като в резултат на тази дейност са получили сума в размер на 3 милиона нов израелски шекел. Впоследствие той е извършил множество трансфери с тези пари, съставляващи „забранена собственост“, в нарушение на Закона за пране на пари, като сумата от нелегалната хазартна дейност варира в размер на 19 490 348 нов израелски шекел, която е облагаем доход и не я е декларирал в данъчните служби и не е платил данък печалба.
Описаните деяния са квалифицирани като престъпления - „незаконна хазартна дейност“ и „укриване плащането на данъци“, за които се предвижда затвор в максимален размер от 39 години и които имат своя аналог, наказуеми с лишаване от свобода.
По повод въпросните престъпления и с цел разглеждане на внесения обвинителен акт в израелски съд срещу лицето е издадена валидна заповед за задържане под стража и е обявено за международно издирване.
Според въззивната инстанция, преценката на ОС – Ямбол за допустимост и основателност на искането на държавата Израел, отговарящо на изискванията на Европейската конвенция за екстрадиция, е правилна. Отчетено е наличието на реална и непосредствена опасност лицето да се укрие и да препятства процедурата по бъдеща екстрадиция, предвид това че не е български гражданин, няма настоящ или постоянен адрес на територията на страната ни и няма данни за временна или инцидентна трудова ангажираност на територията на Република България.
Съдът посочва, че осигуряването на наето жилище в България на исканото лице не би могло да го възпре да предприеме пътуване в избрана от него дестинация, с което да осуети явяването си пред българския съд. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че преминаването на вътрешните граници на страните от ЕС, сред които е и България, става при облекчен режим на проверка, като прилаганият принцип „анализ на риска“ в много случаи не може да бъде достатъчно ефикасен.
При тези данни и предвид степента на обществена опасност на престъпните деяния, за които е обвинен Б. Е., съдът е направил извод, че постановеното временно задържане е законно по смисъла на чл.5, т.1, буква F от ЕКПЧ и оправдано, доколкото се касае за заявено по надлежния ред изрично намерение за екстрадиция, с цел разследване на укоримо престъпно поведение.
Съдът прави уточнението, че предмет на преценка и произнасяне в това производство е единствено и само подходящата мярка за процесуална принуда, която следва да обезпечи явяването на чуждия гражданин в процедурата по екстрадицията.
Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.
