Третото издание на китарния фестивал Burgas Jam вече е история. И доколкото познавам организаторите, вече мислят за догодина, а летвата тогава ще бъде още по-висока, надяват се всички меломани. Добре е да надграждаш, а когато го вършиш с умение, желание и страст, резултатите няма как да не бъдат чудесни. Както беше и сега.
Като закъснял за началото нямам право да говоря хронологично, но видях клипове на Борис Николов и Атанас Недев „Наско Каската“ в интернет. Достатъчно ми беше да видя перфектните им изпълнения, майсторски „подложени“ от Светльо, Жоро и Наско от G.R.A.S. Ивайло Христов, Ангел Демирев и Николай Карагеоргиев също заковаха здраво.
Много приятен щрих и изпитание за вкуса и реакциите на любителите на китарното изкуство беше фламенко виртуозът Луис Гало от Испания и неговите приятели от „Los Caminos De La Guitarra”. И традицията от втория фест за покана към чуждестранен гост беше спазена, и публиката чу нещо по-различно от жица в добрия смисъл на рокендрол думата.
След кратка пауза за донагласяне на сцената се качиха ФСБ. Клишета от сорта на „легенди“, „емблеми“, „корифеи“ и „патриарси“ ще оставя на културните редакции без грам въображение. Само ще кажа, че всички хора, които се бяха изсипали на Морска гара в Бургас направиха верен избор и получиха точно това, за което бяха дали парите си за билет.
Беше странно усещане да видим на живо песните от нашето детство и юношество, изпълнени в специален за Джема аранжимент. Във всички случаи, обаче, два комплекта барабани плюс перкусии и общо осем души на сцената, водени от Иван Лечев, Румен Бояджиев и Константин Цеков, донесоха неописуема емоция на феновете.
Как ли би се чувствал някой китарист, ако Иван Лечев го нарече „колега“? Е, представете си какво са изпитали всички, дошли с инструмент на гръб (по традиция това е техният билет), когато чуха от него „Моля всички колеги да заповядат на сцената!“ За епичния край на цялото шоу – „След десет години“. Видях хора от публиката откровено да плачат.
Ако сте посещавали Burgas Jam през 2017 и 2018 година, няма как да не знаете, че саундът беше прекрасен, както и сега. Благодарение на Данаил Данаилов „Бат Дидо“ (ФСБ бяха озвучавани от друг) се чуваше дори как тези от китаристите, които пяха, си поемат дъх. За осветлението също едва ли някой има забележки, с една дума беше „бетон“.
Ако изобщо трябва да говорим за това, химическите тоалетни и умивални бяха достатъчно на брой и заредени, а миналогодишните оплаквания, че масите били малко, би трябвало да са секнали. Сякаш някой идва на китарен фестивал да се тъпче и пие, а не да слуша музика пред сцената с бира в ръка. (Добре де, и кюфте да е, това ли е най-важното?)
Точно след испанското трио приятел обяви, че положението му е много минорно, не му харесва и смята да си тръгне. Вероятно вече съжалява, но всеки фен носи отговорност за себе си. Останалите до края ще пазят спомена до края на живота си, убеден съм. „Burgas Jam` 2019” – 3:0 за музиката! А догодина, живот и здраве, „Extreme” на сцената, кой знае......
