Двойката, настанена в стая 227 на хотел "Витоша-Ню Отани" в София със сигурност събужда интереса на Държавна сигурност (ДС) - тайните служби на комунистическа България. Денят е 4 септември 1979 г., по онова време всички чуждестранни гости на "японския хотел" в столицата биват стриктно следени. Само че агентите на Второ главно управление (ВГУ - контрашпионажа), много бързо разбират, че си имат работа с малко по-особени "клиенти".
Ахмед Фауаз Адил е иракски гражданин с дипломатически паспорт от Народнодемократична република Йемен, същото важи за спътничката му Илхам Йосеф Саед. "Първия ден тя беше с кестенява коса, а на следващия бе вече чернокоса!", казва служителят, който обслужва етажа, подвизаващ се във ВГУ под името "агент Зарев". Той описва мъжа от двойката като 26-30 годишен, енергичен, облечен с вкус човек с руси мустаци. "Съмнявам се, че е арабин", отбелязва "агент Николай", който пък работи в казиното на хотела. "Г-н Адил говори свободно френски и английски, но със силен испански акцент". Тогава българските "служби" разбират, че са се запознали с Илич Рамирес Санчес, известен с прозвището Карлос, и с неговата партньорка "Лили" (Магдалена Коп).
България като оперативна база
Обезпокоени от честите им визити, службите отварят досие, в което събират всички сведения, свързани с Организацията на революционерите интернационалисти (ОРИ) на Карлос. В. "Експрес" получи достъп до този дебел том, пазен в архивите на ДС с името, дадено от българските агенти на Карлос и членовете на групата му: "Рисовете".
Между 1979 и 1986 г. Карлос посещава десетина пъти България, винаги под фалшиво име, ползвайки се от защитата, осигурена му от йеменски, иракски или сирийски дипломатически паспорт. Терористът обаче - тогава на върха на славата си - не крие истинската си самоличност, нито целта на мисията си: да воюва с всички средства срещу "империализма" и най-вече с "ционистката държава". Според анализа на българските служби централата на ОРИ е в Дамаск, а финансовите средства идват от Триполи. Движението разполагало с бази в множество източноевропейски страни - Югославия, Румъния, Унгария и Източна Германия.
В началото София се явява град, в който Карлос "се чувства в безопасност", и дори приятна спирка на път за Дамаск. Карлос играе в казиното, докато другарите му се веселят. Някои дори си позволяват палави срещи, което понякога води до размяна на сурови реплики между членовете на ОРИ и техния обаятелен шеф. Карлос усеща, че го следят, но при все това не се колебае да влезе във връзка с местната милиция, "стигайки дотам да симулира кражба на златен медальон", отбелязват българските тайни агенти.
В действителност Карлос би искал да привлече българския режим към каузата си, но за най-голямо негово разочарование разузнавателните служби са много недоверчиви, особено след 1984 г., когато започват да го подозират, че иска да превърне страната в своя "оперативна база".
Дипломатически имунитет
Тайните служби получават задача да направят всичко възможно да го отклонят от целта му, без обаче да изложат София на наказателни действия от организацията му - деликатно задание, което цели също да избегне да се "осигури претекст" на империалистическата пропаганда да представя Народна република България като убежище на терористите". Това опасение присъства постоянно в стратегията на ДС, опарила се от скандала с "българската следа" при покушението срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г.
Благодарение на дипломатическия си имунитет Карлос и сподвижниците му се разхождат въоръжени и пренасят в багажа си предмети, които силно напомнят експлозиви и детонатори. ДС документира всичко, но не предприема нищо.
Личностната характеристика, направена на Карлос от българските служби, със сигурност носи идеологическа окраска: за тях Илич Рамирес Санчес е "псевдореволюционер", комуто Съветският съюз не е близък на сърцето.
Бележка на службата за външно разузнаване от 1985 г. обаче го описва също като "непредвидим опортюнист", който с действията си е "създал немалко грижи на източногерманските и унгарските служби за сигурност (. . .). Нашите източници го описват като надменна личност с огромно его и подчертана склонност да създава легенди около себе си". Друг мотив за недоверие: в организацията на Карлос били внедрени агенти на западни разузнавателни служби, по-специално френски.
През 1986 г. на българското консулство в Дамаск е възложено да ограничи на три дни валидността на визите, искани от Карлос и другарите му, а после да им се покаже, че посещенията им "не са желателни повече".
При последното си пребиваване в София в началото на същата година международният терорист съобщил на охраната на хотела, че "агенти на Мосад" са го засекли в казиното. След разследване, ДС потвърждава присъствието същата онази вечер на двама израелски граждани в хотел "Витоша-Ню Отани", "без обаче да се докаже принадлежността им към израелските тайни служби". От този ден нататък Карлос не идва повече в България и през 1989 г. досието "Рисовете" бива засекретено - само месеци преди рухването на Берлинската стена.
Карлос и френските служби
На 30 март 1988 г. в пространна обобщаваща бележка българският контрашпионаж прави оценка на групата на Карлос и разглежда подробно връзките на терориста с чуждите
разузнавателни служби. Подписана от някой си "полковник Стефанов", бележката заключава, че "контакти между Карлос и френските специални служби със сигурност са били установени след ареста на Магдалена Коп - "Лили" и Брюно Бреге през 1982 г."
Българите са убедени също, че в групата му са внедрени хора от германските и френските служби. Българските шпиони имат тези сведения от източниците си в Близкия изток, както и от самия Карлос, който в доверителен разговор с офицера, с когото контактува в София, споделя, че има силни подозрения, че палестински член на групата му е "френски информатор". "Уверя ли се в това, той ще бъде елиминиран", казва венецуелецът.
На 3 март 1984 г. Карлос се оплаква също, че му е "все по-трудно да работи заради западните служби, които са по петите му". "Той не се бои от французите, с които казва, че е сключил сделка, а от американците, които подозира, че са поели в свои ръце нещата", отбелязва свръзката му в ДС, който се представя за управител на казиното в "Ню Отани". "В замяна на това, той казва, че се сърди лично на президента Митеран и прокурора на републиката", докладва български агент - дребни "детайли", които със сигурност ще подхранят полемиката за възможни преговори по онова време между френското правителство и Карлос с цел освобождаване на бойните му другари срещу прекратяване на атентатите.
Сексуалността на "Риса" интригува ДС
През март 1984 г. посещение на Карлос ще мобилизира в течение на три дни стотици агенти на Държавна сигурност, които ще гледат под лупа и най-незначителните му действия и жестове в София. Този път най-издирваният терорист в света е придружен от Мустафа Шейхо, притежаващ обикновен сирийски паспорт - човек, смятан за "особено опасен" от ДС. Роден в Южен Ливан и по-известен под името "Тарек" или "Амар", той е един от организаторите на кървавите атентати в Бейрут срещу френски и американски бази. Двамата ще се срещнат с представители на палестинската диаспора в София и ще участват в множество "куртоазни обеди и вечери" с българските им домакини, всички - информатори на ДС.
"Тарек" все пак си позволява известни забежки: прави разходка сам из София, последвана от обяд с две млади жени, едната от които го закарва до дома си, за да "прекарат около 40 минути заедно", както пише в доклад на българските служби, които незабавно проучват щателно миналото на младата жена. При посещение на традиционeн ресторант "Тарек" се опитва също да "свали" две гръцки туристки, за което бива "гневно нахокан" на арабски от Карлос, отбелязва присъстващият на масата "агент Иванов". "Тарек" обяснява на сътрапезниците си тази строгост с факта, че "приятелят му предпочита младите мъже пред жените". "Глупаво е да дойдеш в София да търсиш младежи, при положение, че в Багдад има толкова много", възразява Карлос пред все по-озадачения "агент Иванов".
Хомосексуалист ли е Карлос? Доклад на ДС анализира сериозно тази възможност. "До момента не сме получавали информация Рис 1 да е имал интимна връзка с жени при посещенията си в България, което ни навежда на мисълта, че той може да е хомосексуален", пишат българските агенти на 23 март 1984 г. ДС признава, че не разполага с никакви индикации в този смисъл, включително от тайните служби на "братски държави". "Възможно е също двамата мъже умишлено да са излъгали, за да проверят агент Иванов за евентуални акции на службата", заключават те. (БТА)
