Eксклузивно интервю на кмета на френския град Моасак, който забрани на българите да гласуват. На четвърти април разказахме как нашите сънародници, които работят във френското градче, бяха разгонени, а секцията за гласуване беше затворена ден преди вота. След излъчения репортаж по NOVA от кметството в Моасак се свързаха с Петя Желева, за да разкажат своята гледна точка.
28 юни 2020 година - красивото, но бедно градче Моасак избира своя нов кмет. Кандидатът на крайната десница Роман Лопез ликува, след като събира 62% от гласовете на своите съграждани. Победа, която ще наруши спокойствието на внушителната група български граждани, живеещи там.
Изборният ден във Франция беше белязан със скандал (ВИДЕО)
„Тази популация се засели много интензивно в Моасак през последните 10 години, което предизвика суматоха в обществения живот на нашия град. И нека уточня, че Моасак е имигрантски град. Аз също не съм французин. Името ми е испанско. Имаме испанци, португалци, италианци, мароканци, но дошли тук постепенно – през последните 20-30 години, което улеснява тяхната интеграция”, обясни кметът на града.
Сгушено на югозапад, недалеч от Тулуза, от години Моасак дава препитание на наши сезонни работници в земеделието. В началото сънародниците ни идвали само за определени месеци в годината, но днес тук постоянно живеят между 1000 и 1500 души, а в силния сезон достигат до 3000, което прави над 10 процента от населението на Моасак. Едва поел властта, Лопез демонстрира недоволството си от навиците и липсата на обществени порядки от страна на сънародниците ни в града.
Жалби и сигнали в изборния ден, проблеми с машинния вот (ВИДЕО)
„В Моасак има два български магазина. Пред единия от тях редовно има струпване на хора. В период на здравна криза често ще видите групи от 15-20 души - мъже, които без маски консумират алкохол на обществено място при положение, че събиранията на повече от 6 души са забранени”, подчерта той.
В началото на април градоначалникът не позволи отварянето на избирателна секция за българите на своя територия. Нямало такава практика. Не го правели и за другите чуждестранни общности в Моасак.
„През юни във Франция трябва да имаме регионални избори, които все още са под въпрос. Няма как да отворя общинска зала за българите да гласуват, без да знам дали ще мога да го направя за френските граждани след 2 месеца. За нас е невъзможно да назначим общински служители да наблюдават за спазване на мерките. Това са допълнителни разходи. В Моасак има хора от 19 различни националности и население от едва 13 000 души. Ако всички поискат да направя същото за тях? Трябва да знаете, че ние сме един от най-бедните френски градове”, подчерта Лопез.
Сънародниците ни не приемат отказа и с помощта на посолството ни в Париж сключват договор за наем с частно лице - наш сънародник, който отдава собствено помещение в Моасак, където желаещите да пуснат бюлетина. Тогава обаче се намесва жандармерията. На място идват и военни.
„Избирателната секция в частна собственост не ни засяга. Разбира се, че аз като кмет не мога да забраня нейното отваряне. Тук обаче се намеси префектурата. Министерството на вътрешните работи прецени, че на мястото няма да бъдат спазени необходимите мерки за социална дистанция. Не бяха предоставени нужните документи като гаранция”, обяснява кметът.
Лопез твърди, че конфликт между него и сънародниците ни няма, но разминаване в гледните точки - да. Нашенци споделят, че вършат работата, която френските граждани отказват, а мнението на кмета е различно.
„За съжаление голяма част от българските роми тук не работят. Правеше го малка част от тях, в началото. Безработицата в Моасак е значителна - около 20 процента. Местни земеделски производители алармират, че тези хора идват тук и заработват необходимия минимум, за да получават социални помощи и с тези пари се връщат, за да живеят в България. И така на всеки 3-4 месеца. Тоест в България харчат френските социални помощи. А това тежи сериозно на нашата социална система”, смята Лопез.
За 32-годишния кмет правилата са ясни – чужденците в Моасак са добре дошли, стига да се държат като французи, а сънародниците ни живеели в собствено общество.
„Не можем да говорим за конфликт между мен и българите в Моасак, но законите трябва да се прилагат еднакво към всички. Това означава, че когато има хора, които вдигат шум посред нощ, ще бъдат наказвани. Когато изхвърлят боклуците си на улицата, извън означените периоди - също, независимо дали са българи или не. Предишият кмет беше изготвил цяла педагогична стратегия. Имаше брошури на български език, които обясняваха обществените правила, но и това не проработи”, разказва още градоначалникът.
Идеята на амбициозния кмет е да възвърне облика на града, за да привлича туристи. А вписват ли се сънародниците ни в този план?
„Ако искаме да градим бъдещето на Моасак заедно, то тези хора трябва да покажат желание за интерграция. Като начало да научат френски! Големият проблем, който имаме с българските роми, е, че не говорят езика. Друг проблем е образованието. Нашата комуна плаща за това техните деца да ходят на училище, но дойде ли октомври-ноември те се прибират в България за по 4-5 месеца. Връщат се по средата на учебната година въпреки, че училището е задължително. Така се нарушава образователния процес, а с това и интеграцията. Защото често тя преминава през децата. Представете си, че в момента все едно имаме град в града, а това е крайно нежелателно. Готови сме да ги приемем, но трябва да има желание и от тяхна страна”, категоричен е Лопез.
28 юни 2020 година - красивото, но бедно градче Моасак избира своя нов кмет. Кандидатът на крайната десница Роман Лопез ликува, след като събира 62% от гласовете на своите съграждани. Победа, която ще наруши спокойствието на внушителната група български граждани, живеещи там.
Изборният ден във Франция беше белязан със скандал (ВИДЕО)
„Тази популация се засели много интензивно в Моасак през последните 10 години, което предизвика суматоха в обществения живот на нашия град. И нека уточня, че Моасак е имигрантски град. Аз също не съм французин. Името ми е испанско. Имаме испанци, португалци, италианци, мароканци, но дошли тук постепенно – през последните 20-30 години, което улеснява тяхната интеграция”, обясни кметът на града.
Сгушено на югозапад, недалеч от Тулуза, от години Моасак дава препитание на наши сезонни работници в земеделието. В началото сънародниците ни идвали само за определени месеци в годината, но днес тук постоянно живеят между 1000 и 1500 души, а в силния сезон достигат до 3000, което прави над 10 процента от населението на Моасак. Едва поел властта, Лопез демонстрира недоволството си от навиците и липсата на обществени порядки от страна на сънародниците ни в града.
Жалби и сигнали в изборния ден, проблеми с машинния вот (ВИДЕО)
„В Моасак има два български магазина. Пред единия от тях редовно има струпване на хора. В период на здравна криза често ще видите групи от 15-20 души - мъже, които без маски консумират алкохол на обществено място при положение, че събиранията на повече от 6 души са забранени”, подчерта той.
В началото на април градоначалникът не позволи отварянето на избирателна секция за българите на своя територия. Нямало такава практика. Не го правели и за другите чуждестранни общности в Моасак.
„През юни във Франция трябва да имаме регионални избори, които все още са под въпрос. Няма как да отворя общинска зала за българите да гласуват, без да знам дали ще мога да го направя за френските граждани след 2 месеца. За нас е невъзможно да назначим общински служители да наблюдават за спазване на мерките. Това са допълнителни разходи. В Моасак има хора от 19 различни националности и население от едва 13 000 души. Ако всички поискат да направя същото за тях? Трябва да знаете, че ние сме един от най-бедните френски градове”, подчерта Лопез.
Сънародниците ни не приемат отказа и с помощта на посолството ни в Париж сключват договор за наем с частно лице - наш сънародник, който отдава собствено помещение в Моасак, където желаещите да пуснат бюлетина. Тогава обаче се намесва жандармерията. На място идват и военни.
„Избирателната секция в частна собственост не ни засяга. Разбира се, че аз като кмет не мога да забраня нейното отваряне. Тук обаче се намеси префектурата. Министерството на вътрешните работи прецени, че на мястото няма да бъдат спазени необходимите мерки за социална дистанция. Не бяха предоставени нужните документи като гаранция”, обяснява кметът.
Лопез твърди, че конфликт между него и сънародниците ни няма, но разминаване в гледните точки - да. Нашенци споделят, че вършат работата, която френските граждани отказват, а мнението на кмета е различно.
„За съжаление голяма част от българските роми тук не работят. Правеше го малка част от тях, в началото. Безработицата в Моасак е значителна - около 20 процента. Местни земеделски производители алармират, че тези хора идват тук и заработват необходимия минимум, за да получават социални помощи и с тези пари се връщат, за да живеят в България. И така на всеки 3-4 месеца. Тоест в България харчат френските социални помощи. А това тежи сериозно на нашата социална система”, смята Лопез.
За 32-годишния кмет правилата са ясни – чужденците в Моасак са добре дошли, стига да се държат като французи, а сънародниците ни живеели в собствено общество.
„Не можем да говорим за конфликт между мен и българите в Моасак, но законите трябва да се прилагат еднакво към всички. Това означава, че когато има хора, които вдигат шум посред нощ, ще бъдат наказвани. Когато изхвърлят боклуците си на улицата, извън означените периоди - също, независимо дали са българи или не. Предишият кмет беше изготвил цяла педагогична стратегия. Имаше брошури на български език, които обясняваха обществените правила, но и това не проработи”, разказва още градоначалникът.
Идеята на амбициозния кмет е да възвърне облика на града, за да привлича туристи. А вписват ли се сънародниците ни в този план?
„Ако искаме да градим бъдещето на Моасак заедно, то тези хора трябва да покажат желание за интерграция. Като начало да научат френски! Големият проблем, който имаме с българските роми, е, че не говорят езика. Друг проблем е образованието. Нашата комуна плаща за това техните деца да ходят на училище, но дойде ли октомври-ноември те се прибират в България за по 4-5 месеца. Връщат се по средата на учебната година въпреки, че училището е задължително. Така се нарушава образователния процес, а с това и интеграцията. Защото често тя преминава през децата. Представете си, че в момента все едно имаме град в града, а това е крайно нежелателно. Готови сме да ги приемем, но трябва да има желание и от тяхна страна”, категоричен е Лопез.
