Паметникът на Бузлуджа може да има нов живот чрез съвременните устройства за достоверна виртуалната реалност. Идеята е разработена от студентски екип с българско участие към университета "Единбург Напиер" в Единбург, Шотландия, разказа един от авторите на разработката Тодор Русанов.
Инициаторите са на мнение, че чрез дигиталните технологии паметникът може да популяризира България сред поколението, което предпочита да се информира през интернет.
Един от най-важните аспекти на проекта е, че разработката ще бъде от полза и за хората в неравностойно положение, които ще могат да разгледат съвременната представа за функционирането на сградата от дома си, смята Тодор Русанов. Той е на 22 години и е от Горна Оряховица. Завършил е ПГЕЕ "М.В. Ломоносов" в града. В момента учи в Единбург специалност "Дигитални медии и дизайн".
Първата презентация на интерактивния редизайн на паметника "Бузлуджа", дело на студентите Тодор Русанов и Рафал Чарновски, ще се състои във Велико Търново на 26 април.
Тодор разказва, че уникалната архитектура на паметника "Бузлуджа" силно го впечатлила и мотивирала да вдъхне нов живот на пространството посредством дигиталните технологии. Когато показал фотографии на паметника, една част от неговите колеги в Единбург си помислили, че става дума за нещо измислено, нарисувано или моделирано в софтуер за 3D. Други пък били категорични, че това е извънземна летяща чиния, но не били сигурни в нейната достоверност.
Едва преди три години му се отдала възможност да посети Бузлуджа. "Видях уникална и толкова модерна и днес архитектура, подложена на безжалостното влияние на времето", споделя младежът. Амбициран, че състоянието на сградата може да бъде променено, започнал да събира информация. Разказал за историята на паметника, построен през 1981 г., на своите състуденти и приятели от Шотландия.
Показал им снимки, споделил своята идея и уточнил, че в момента състоянието на мемориала е критично. Получил подкрепа и намерил съмишленик - Рафал Чарновски, негов състудент от Полша. Заедно събрали множество идеи как може да изглежда монументът днес и за какво трябва да служи.
Когато полякът разгледал двайсетината оригинални фотографии, илюстриращи моментното състояние на сградата и разбрал, че съоръжението се намира на 1500 м надморска височина, в недрата на Стара планина, без колебание се присъединил към идеята да бъде вдъхнат нов живот на уникалния паметник, разказва още Тодор Русанов.
По думите му състудентът му Чарновски е на мнение, че подобна уникална архитектура трябва да има своето бъдеще.
Младежите се свързали със създателя на паметника архитект Георги Стоилов
Няколко месеца след като започнали реализацията на виртуалния редизайн, младите хора от екипа се свързали с архитект Георги Стоилов - създател на паметника. Представили му идеите си и получили одобрението му.
"За нас този паметник не е нещо, свързано с политиката в дадено време от историята на България, а архитектурен факт, който трябва да има своето бъдеще във времето", коментира Тодор Русанов.
Разработката включва идеи, свързани с интериора на паметника, но ключът към тях са VR-устройствата. Според Тодор Русанов през 2016 г. различните компании, които развиват технологиите за достоверна виртуална реалност, ще имат готовност да ги предоставят за масово ползване. Това ще е следващата революция след масовото навлизане на смарт телефоните, е убеден той.
Новото технологично изживяване, независимо дали е под формата на шлем или очила, ще изисква десктоп и видеокарта за компютър от най-ново поколение. Устройствата за виртуална реалност предоставят не само информация, но и едно уникално изживяване, което би било невъзможно в истинският живот, твърдят студентите.
Виртуалната разходка ще води в амфитеатрална зала с роял
С устройство за виртуална реалност, интерактивното изживяване, представящо интериора и екстериора на паметника "Бузлуджа", ще може да приеме безкраен брой посетители.
В рамките на 45 минути виртуалните туристи ще изкачат стъпалата до монумента, ще прочетат надписа на стената с текста на българския химн и ще влязат в просторното фоайе. След това ще могат да си отпочинат в обособена арт-кафе зона и да се разходят в коридорите, които са своеобразна картинна галерия, с комбинация на платна от известни български творци и панорамни гледки към цяла България.
Второто ниво е кулминацията на разходката. В чисто архитектурен план, то е решено като амфитеатър, в центъра на който е разположен роял. Акустиката на помещението е феноменална, затова там могат да бъдат организирани концерти и постановки, разказа още Русанов.
Забележителностите ще се превърнат във виртуални изживявания
Интерактивното изживяване във виртуалната реалност ще бъде водещо в технологиите занапред. Много културно-исторически забележителности подготвят подобни визуализации, които са особено подходящи за паметници с обем или височина, като Египетските пирамиди или Еверест.
Идеята е да се доближиш максимално до изживяването и да забравиш, че се намираш в своя дом. В България един от най-подходящите обекти е "чинията" на Бузлуджа, смятат младите специалисти.
Новите технологии позволяват дотолкова да влезеш в дадено пространство, че сам да отвориш затворена врата, да натиснеш копчето на асансьора или да предприемеш действие, което би сторил, ако наистина си на мястото. Това позволява на всеки човек, според собствените му реакции да възприеме атмосферата и да изследва детайлно реалността.
Всеки трети чужденец е чувал за "чинията" на Бузлуджа
Проектът "Бузлуджа VR" е бил представен на 13 април пред университетската общност в Единбург, заедно с анкета сред чужденците, доколко и как познават паметника.
"Изумително беше, че от 30 анкетирани студенти и преподаватели от цяла Европа, десет знаеха за паметника. Анкетираните са млади хора на възраст между 18 и 30 години, а част от тях са заявили, че след VR усещането биха искали да го видят на живо", допълни Русанов.
Към момента това е невъзможно, защото заради мерките по отношение на сигурността, паметникът е с ограничен достъп за посетители, посочи Тодор.
Студентите са убедени, че VR-устройствата ще вдъхнат нов живот на историческите паметници, стига да има технологична подготовка. "Другият аспект в използването им ще покаже в каква посока е интересът на хората към историческите и културни забележителности", отбелязва младият специалист.
Източник: БТА
