Силви Вартан
Силви Вартан / Gulliver/Getty Images

Пред препълнената зала на Palais des Congrès в Париж, тази неделя, Силви Вартан се сбогува с невероятна елегантност и класа.

 

 

С обявяването на сбогуването си Силви Вартан се впусна в проекта на живота си: как да си тръгне величествено, без угризения и съжаление? Съпругът ѝ Тони Скоти проектира спектакъла, озаглавен „Je tire ma révérence“ („Вземам си отпуск“), чиято премиера се състоя в Двореца на спорта през ноември 2024 г. Но Силви искаше да се върне за последен път на сцената на Palais des Congrès, където пя над 70 пъти в кариерата си, създавайки спектаклите, които поддържаха популярността ѝ на върха през 70-те и 80-те години. В неделя, 26 януари 2025 г., 4 000 души я очакваха със затаен дъх. „А сега, дами и господа, тук е най-красивата, която може да танцува, Силви Вартан“, обяви водещият.

 

 

Ето я и нея, в черен костюм, заобиколена от седем танцьори и четиринадесет музиканти, която стартира с „Donne-moi ton amour“, адаптация на „Gimme Some Lovin'“ на Spencer Davis Group. Силви е готова за битка, защото това е исторически ден.

След това тя премина към „Le Locomotion“, един от първите й хитове, изпълнен с освежаваща енергия. „Тази вечер има специален привкус за мен“, каза тя на ликуващите парижани. Не знам как ще завърши, никога не съм искала да си представям края на пътуването. Но ето че сме тук. Затова за последен път ще ви разкажа всичко за живота си.

На екрана изплуваха нейни снимки и на Джони Холидей, от първите им дни заедно до последните им съвместни изпълнения. Без да забрави за брака им, турнетата, раждането на Давид... Когато Силви се появи отново в бял тоалет, подсилен от семпло дънково яке,  за да изпее „Que je t'aime“, която очевидно адресира към първата си любов. След това излезе Давид, чийто поглед обгръща майка му, а тя обясни, че е искала да „направи кавър на песен, която обобщава Джони. В „L'Idole des jeunes“ той вече казваше, че славата е мимолетна“. Майката и синът  развълнуваха почитателите на Холидей с очевидно удоволствие. Отърсена от сценичната си треска, Силви се впуска в неустоимата „Irrésistiblement“, която е и като любовен вик към Джони...

Когато на екрана се появяват „Бийтълс“, припомняйки ни, че през 1964 г. тя е споделяла концерта с „Фаб фор“ в продължение на три седмици, след това тя се забавлява с кавъра на „Get Back“: „който от много дълго време пя сама вкъщи“. Но публиката чакаше хитовете и Силви не се забави да ги изпълни.

В продължение на 20 минути тя изпя смесица от любимите си песни от 60-те години на миналия век, „тези, които белязаха живота ни“. Тя направи това с нестихваща страст и изправи залата на крака в момента на „Par amour par pitié“, която й донесе най-бурните овации. Този първи час разсея всички съмнения след концертите с мецосопран през ноември: този път Силви бе кралицата на едно шоу, достойно за таланта ѝ.

 

 

В 18:00 ч. тя се появи отново в дълга рокля, пресъздавайки някои от най-изобретателните хореографии на седемдесетте години. След това се остави в прегръдките на своите танцьори, издигайки се във въздуха с микрофон в ръка за един изключителен „Drôle de fin“. В този момент Париж имаше очи само за Силви и тя се изчерви от удоволствие. След едно намигване към киното с „Baby Capone“ и „Ça va mal“, взети от Abba, тя се зае с последната част на шоуто със завръщане в България. Връщаме се с нея в София през 1990 г., където тя пее след падането на Берлинската стена, сред няколко усмивки и много сълзи.

 

 

И именно цялата в черно, под акомпанимента на пианото на Ален Ланти, тя се завръща, величествена, поднасяйки антологията „Mon père“. Гласът ѝ е разтърсен от емоции, Силви пее този прочувствен трибют към първия мъж в живота ѝ, човекът, който един ден през 1952 г. я качва на влака, за да открие Париж и свободата...

Силви е била свободна през цялата си луда кариера и този път преоткрива „La Maritza“, този път сублимирана от акустични аранжименти. След „La plus belle pour aller danser“ Силви взема думата: „Обикновено шоуто трябва да завърши с тази песен. Но на мен не ми се иска да си тръгвам. Така че нека да продължим! Публиката, усещайки, че финалът наближава, започва да скандира на най-големите ѝ хитове: „Petit Rainbow“, „Bye Bye Leroy Brown“, „Qu'est-ce qui fait pleurer les blondes“ и „L'amour, c'est comme une cigarette“, които тя изпълнява под звуците на рева. Преди да се измъкне, за да облече разкошна бяла прощална рокля.

С микрофон в ръка, Силви отделя дълги минути, за да изрази чувствата, които я обземат. Времето мина толкова бързо, приятели мои“, обяснява тя. С треперещо сърце съм тук тази вечер. Вашето присъствие винаги ме е лекувало от всичко, винаги сте ми давали енергията да продължа напред. Благодарение на вас животът ми беше необикновен! Толкова съм щастлива, че изживях всичко това. Никога няма да ви забравя.

Групата поема мелодията на „My Way“, която за Силви се е превърнала в „Ma vie, c'est moi qui l'ai choisie“ („Моят живот, аз го избрах“). Часът е 19,24, Силви разтваря ръце към небето и се покланя за последен път. Е, почти. Защото Тони Скоти ѝ е подготвил приятна изненада, като е помолил Лоран Вулзи да напише оригинална песен за случая. И ето че тя идва с китара в ръка, приближава се до микрофона, за да изпее „Si tu savais, Sylvie...“, към която бързо се присъединява семейството на героинята на вечерта: нейните деца, внуци и съпруг. Дарина подава на майка си роза и я прегръща дълго, както и Камерън, наблюдавана от баща си Дейвид. Завесата пада сред сълзи и усмивки. Силви я разтваря за последен път, изгубила думи, за да изрази емоцията си. После поглежда към тълпата с роза в ръка и вдига юмрук: „Вие сте в сърцето ми завинаги.

На 80-годишна възраст Силви Вартан показа с огромна класа, че дори най-красивите любовни истории стигат до своя край. Нейните песни обаче винаги ще ни утешават.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня

По темата

Любопитно