Озоновата дупка, която тази година беше по-голяма от Антарктика, ще се затвори тази седмица, съобщи в. "Дейли мейл".
Тя се задържа само няколко дена по-малко от предшественицата си миналата година, която беше най-продължителната от 1979.
Според Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози тазгодишната озонова дупка е деветата най-голяма, откакто се води статистика. Тя достигна 22,79 милиона кв. км. Когато беше най-голяма съответстваше на размера на Антарктида и Европа. Миналогодишната озонова дупка беше 11-ата по големина в историята. Най-голямата се е образувала през 1998 г. - 24,35 милиона кв. км.
Озоновата дупка се появява над Южния полюс всяка година. Размерът ѝ зависи от метеорологичните условия, като се увеличава при големи студове.
Известно е, че озоновият слой предпазва планетата ни от ултравиолетовите лъчи. Липсата му означава, че по-голямата част от високоенергийната радиация достига до Земята и може да навреди на живите организми.
Озоновият слой започва бързо да изтънява през 20-ти век, когато хората започват да произвеждат озоноразрушаващи вещества (фреони). През 1987 г. използването им е забранено и учените чакат възстановяването му. Очаква се дупката над Антарктида да се затвори окончателно през 2050 г.
Големината и необичайната продължителност на озоновите дупки над Антарктида тази и миналата година се дължат не толкова на наличието на вредни химикали, колкото на метеорологичните условия.
Тя се задържа само няколко дена по-малко от предшественицата си миналата година, която беше най-продължителната от 1979.
Според Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози тазгодишната озонова дупка е деветата най-голяма, откакто се води статистика. Тя достигна 22,79 милиона кв. км. Когато беше най-голяма съответстваше на размера на Антарктида и Европа. Миналогодишната озонова дупка беше 11-ата по големина в историята. Най-голямата се е образувала през 1998 г. - 24,35 милиона кв. км.
Озоновата дупка се появява над Южния полюс всяка година. Размерът ѝ зависи от метеорологичните условия, като се увеличава при големи студове.
Известно е, че озоновият слой предпазва планетата ни от ултравиолетовите лъчи. Липсата му означава, че по-голямата част от високоенергийната радиация достига до Земята и може да навреди на живите организми.
Озоновият слой започва бързо да изтънява през 20-ти век, когато хората започват да произвеждат озоноразрушаващи вещества (фреони). През 1987 г. използването им е забранено и учените чакат възстановяването му. Очаква се дупката над Антарктида да се затвори окончателно през 2050 г.
Големината и необичайната продължителност на озоновите дупки над Антарктида тази и миналата година се дължат не толкова на наличието на вредни химикали, колкото на метеорологичните условия.
