Всеки стопанин на котка знае, че правилният начин да привлече вниманието ѝ, е да говори по бебешки, вместо просто да я повика. Изследване на френски учени показва, че котките могат да се ориентират по тона на гласа на своя собственик и разбират кога той се обръща именно към тях, пише в. "Гардиън".
Повечето хора автоматично възприемат по-висок, напевен тон, когато говорят на животни и човешки бебета. Въпреки че предишни проучвания сочат, че е по-вероятно подобен "бебешки говор" да привлече вниманието на кучетата, по-малко се знаеше за това как реагират котките, когато им се говори по този начин.
За целите на изследването Шарлот дьо Музон и колегите ѝ са наблюдавали реакциите на 16 котки на предварително записани изречения, произнесени от техния собственик или от непознат. Учените са отчели промените в поведението им, като например движение на ушите или опашката, внезапно преустановяване на заниманията или разширяване на зениците. Всяко от тези действия може да означава, че звукът е привлякъл вниманието им.
Изследователите са установили, че котките в голяма степен не реагират на гласа на непознат, който ги назовава по име. Когато обаче стопанинът им го прави, повечето от тях проявяват съвкупност от действия, предполагащи повишено внимание.
Котките също така проявяват повече признаци на интерес, когато чуват собственика си да произнася изречения с тон, който обикновено използва, за да се обръща към тях. Това обаче не се случва, когато непознат използва същия тон или когато стопанинът им произнася същите изречения, сякаш се обръща към друг възрастен човек.
Изследването, публикувано в сп. "Animal Cognition", предлага поредното доказателство, че взаимоотношенията "едно към едно" са важни за създаването на силни връзки между котките и хората. "Дълго време се смяташе, че котките са много независими същества, които се интересуват от хората само за храна и подслон. Фактът обаче, че те реагират конкретно на своя стопанин, а не просто на всеки, който се обръща към тях, подкрепя идеята за привързаност", казва дьо Музон. "Това е още едно доказателство, което насърчава хората да разглеждат котките като чувствителни и комуникативни индивиди".
Повечето хора автоматично възприемат по-висок, напевен тон, когато говорят на животни и човешки бебета. Въпреки че предишни проучвания сочат, че е по-вероятно подобен "бебешки говор" да привлече вниманието на кучетата, по-малко се знаеше за това как реагират котките, когато им се говори по този начин.
За целите на изследването Шарлот дьо Музон и колегите ѝ са наблюдавали реакциите на 16 котки на предварително записани изречения, произнесени от техния собственик или от непознат. Учените са отчели промените в поведението им, като например движение на ушите или опашката, внезапно преустановяване на заниманията или разширяване на зениците. Всяко от тези действия може да означава, че звукът е привлякъл вниманието им.
Изследователите са установили, че котките в голяма степен не реагират на гласа на непознат, който ги назовава по име. Когато обаче стопанинът им го прави, повечето от тях проявяват съвкупност от действия, предполагащи повишено внимание.
Котките също така проявяват повече признаци на интерес, когато чуват собственика си да произнася изречения с тон, който обикновено използва, за да се обръща към тях. Това обаче не се случва, когато непознат използва същия тон или когато стопанинът им произнася същите изречения, сякаш се обръща към друг възрастен човек.
Изследването, публикувано в сп. "Animal Cognition", предлага поредното доказателство, че взаимоотношенията "едно към едно" са важни за създаването на силни връзки между котките и хората. "Дълго време се смяташе, че котките са много независими същества, които се интересуват от хората само за храна и подслон. Фактът обаче, че те реагират конкретно на своя стопанин, а не просто на всеки, който се обръща към тях, подкрепя идеята за привързаност", казва дьо Музон. "Това е още едно доказателство, което насърчава хората да разглеждат котките като чувствителни и комуникативни индивиди".
