С всяка изминала година светът се променя. И 2016-а не е изключение. Случиха се много неща - някои ни натажиха, други ни разсмяха, а трети ни удивиха. Но кои са онези, които промениха света, разбираме от новото видео от канала "По-умней" във Vbox7.com.
Генетичната мутация, довела до появата на многоклетъчните
През 2016 година група учени успяха да изолират древна молекула, наречена със странното име GK-PID, която според специалистите е предизвикала истинска революция. А именно - накарала е едноклетъчните организми да започнат да еволюират в сложни многоклетъчни. И това се е случило в периода преди около 800 милиона години.
Молекулата принуждава клетъчните хромозоми да се събират в купчини, а след това около тях да се образува вътреклетъчна (ядрена) мембрана. Освен всичко останало този процес позволява на клетките да се размножават правилно, а не да се израждат в ракови.
Това пленително откритие обаче допълнително доказва, че древната версия на гена GK-PID не е действала по съвсем същия начин, както действа при днешните организми. И единствената причина, поради която той се е превърнал в нещо като "подтикващ тълпата полицай", се дължи на една-единствена генетична мутация, която се е разпространила. И най-вероятно означава, че днешният живот на планетата е плод на една-единствена, специфична мутация. Дали е случайна или не - това е съвсем друг въпрос.
Откриването на най-голямото просто число
През януари тази година математици оповестиха за съществуването на откритото от тях най-голямо просто число. Новият рекордьор в тази може би изглеждаща за вас странна област се изписва така - 2^74,207,281 -1.
А ако не помните какво са простите числа - това са числата, които имат точно два естествени делителя - 1 и самото себе си.
Сега вероятно се питате още защо всъщност някой си прави труда да се занимава с цели проекти, посветени на търсенето на такива числа? Една от причините е модерната криптография. Тя използва Мерсенови прости числа (от които досега са открити едва 49), както и други сложни числа с една-едничка цел - да кодират данните така, че да бъдат непробиваеми.
Новото просто число държи към момента всички рекорди в областта и освен това е с цели 5 милиона знака по-дълго от своя предшественик! Общият брой цифри в него е приблизително 24 милиона, което прави името 2^74,207,281 -1 единствения познат практически начин за изписването му. Иначе представяте ли си да пишете всеки път число с 24 милиона знака?
Доказателството за деветата планета от Слънчевата система
Преди откриването на Плутон през 20-и век са съществували теории за девета планета, наречена още тогава планетата Хикс. Астрономите са вярвали, че тя се намира отвъд орбитата на Нептун заради гравитационни влияния, които биха могли да бъдат предизвикани единствено от голям и масивен космически обект.
С появата на Плутон на хоризонта повечето астрономи сметнали, че са открили причината за тези влияния, но въпреки това точните изчисления били недостатъчни, за да се изравнят с големината на отклоненията.
Днес вероятно знаем причината за това, че "уравненията ни не излизат". Учени от Калифорнийския технологичен институт представиха доказателство, че нарушенията в орбитата на крайните планети се дължат на истински голяма девета планета, която има орбитален период от цели 15 000 години.
Астрономите, публикували това откритие, са изчислили, че съществува само около 0.007% шанс (или около 1 към 15 000) тези влияния да са случайни. Куриозното е обаче, че въпреки всички тези точни изчисления планетата Девет все още остава хипотетична, защото никой не я е видял и заснел с оптичен или радиотелескоп.
Когато тя бъде видяна (според учените скоро), нейната орбита и маса ще бъдат изчислени с точност, но се очаква масата и да бъде между 2 и 15 пъти по-голяма от тази на Земята, а орбитата й да е толкова отдалечена от Слънцето, че се оценява на 200 до 1600 астрономически единици (AU).
Уточнение: 1 астрономическа единица представлява средното аритметично на минималното и максималното разстояние на Земята до Слънцето (афелий и перихелий) или е равна на приблизително средното разстояние между тях. Това е около 150 милиона километра. Сметнете сега сами на какво разстояние би могла да се намира планетата Девет (150 милиона по 1600). Ще помогнем - числото е около 240 000 000 000 километра.
Вечен носител на информация
Знаем от физиката, че всяка материя с течение на времето деградира, руши се и се разпада, затова е невъзможно да запишете информация на нещо, което ще живее вечно. Но все пак донякъде този проблем може да се окаже преодолим и ако не вечно, то поне да е записана за толкова дълъг период време, че от човешка гледна точка да ни се струва като цяла вечност.
Откритието е направено от учени от университета в Саутхемптън. Те успешно са използвали стъкло със специална наноструктура и след това са разработили процес за записване и извличане на данни от него.
Съхраняващото устройство представлява малък стъклен диск с размер на монета, който може да запише около 360 терабайта информация, която остава непокътната дори при температури от 1000 градуса по Целзий! Това означава, че ако съхраним такова нещо в обичайните библиотеки за книги с постоянно поддържаща се температура и влага, то дискчето може да се запази за около 13.8 милиарда години! Или горе-долу за същото време, откогато съществува нашата Вселена!
Пещерна риба, която може да се катери по скалите
Това вече звучи много странно и дори вероятно се питате "ама какво толкова"? Работата е там, че науката се опитва от около 170 години насам да научи как точно гръбначните сухоземни животни са еволюирали в тази си форма от блатата и преди това морските си предшественици.
През 2016 година изследователи от Технологичния институт в Ню Джърси откриха един вид тайванска пещерна риба, живееща в сладки води и вечен мрак - в пещерите. Тя може да се катери с лекота по стените на пещерите и затова е развила същите анатомични способности, каквито имат амфибиите и влечугите. Но е риба!
Това е огромно откритие по отношение на законите за еволюцията и адаптирането на видовете, защото може да помогне на учените да разберат по-добре как пълзящите навън към брега тетраподи са еволюирали от праисторическите риби. Разликата между пещерната риба и останалите видове риби е тази, че могат буквално да "вървят" по сушата. И оттам съответно са развили здрави тазови кости, необходими за катерене.
Успехът на SpaceX
В началото на 2016 светът шумя от новината и видеото за кацането на тестова ракета обратно на разположена в океана платформа. Може би сте свикнали да гледате в комикси или фантастични филми как ракетите на смелите астронавти спокойно кацат на някоя чужда планета, но всъщност този процес е невероятно сложен.
Възможността за успешно кацане на ракета, и то вертикално, означава едно - че тя може да се използва отново, а това пести страшно много пари. Което пък би довело до все по-масово овладяване на Космоса.
Частната компания SpaceX успешно успя да приземи вертикално ракета на 8 април, после го повтори преди няколко седмици, а планува да го повтори и утре - в понеделник.
Шефът на компанията, гениалният Илон Мъск, постигна тази цел като междинна по пътя на заложени още по-големи постижения. Неговата мечта е тези полети да се превърнат в частен бизнес, а технологията да бъде предложена и на учените от НАСА, като може да им помогне за все по-бързите темпове на усвояване на Космоса.
Още от "По-умней":
Предопределено ли е кога ще умрем?
