Парламентът заседава извънредно днес по разпореждане на председателя на Народното събрание Росен Желязков. Депутатите обсъждат на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.
Депутатите започнаха работа по новия Антикорупционен закон с вносители Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.
Миналият вторник парламентарната правна комисия прие на второ четене проекта на Закон за противодействие на корупцията.
С проектозакона досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава съвсем нова Комисия за противодействие на корупцията, която да разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления, конфликт на интереси и несъвместимост на имуществото им с декларираните доходи. Кръгът на лица, обект на дейността на комисията, е широк - президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи и други - та чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки, предава БНР. Предлага се новата комисия да е 3-членна с 6-годишен мандат, като всеки от членовете да я председателства за по 2 години, като редът на ротацията ще се определя чрез жребий.
Комисията за противодействие на корупцията обсъжда 3 законопроекта за разделяне на КПКОНПИ
В закона е записано още, че при всеки избор на ръководство на Комисията се сформира нарочна номинационна комисия от петима независими членове - по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерство на правосъдието, Омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Номинационната комисия ще извършва оценка на професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите и ще изслушва концепциите им в открито заседание.
Според проекта на закона Комисията за противодействие на корупцията ще извършва действия по превенция, предотвратяване, разкриване и разследване на корупционни престъпления чрез събиране, анализиране и проверка на сведения при или по повод информация за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности.
Спорът между депутатите започна още с изискванията към образованието на членовете на новия орган - дали освен юридическо, да могат да имат и икономическо, и дали освен юридически стаж, да се зачита и стажът им в служби за сигурност, дали той да е 5 години, както се предлага, 7 или 10. Съгласие има за това да се избират от Народното събрание.
По предложение на ПП-ДБ преди това Номинационна комисия трябва да прави подбор на кандидатите и да ги класира. Това предизвика гнева на опозицията, но и на ГЕРБ. ПП-ДБ се оказаха сами срещу всички и заради предложението изборът в зала да става с 2/3 от гласовете.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предупреди, че това е противоконституционно, тъй като в основния закон изрично е записано къде се гласува с квалифицирано мнозинство и че те ще сезират КС:
"Колеги, няма да се сърдите, ако след като се приеме това - ние ще ви подкрепим, за да ви позволим да си направите експеримента, да депозираме искане в Конституционния съд за неговата съотносимост", заяви той.
Депутатите започнаха работа по новия Антикорупционен закон с вносители Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.
Миналият вторник парламентарната правна комисия прие на второ четене проекта на Закон за противодействие на корупцията.
С проектозакона досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава съвсем нова Комисия за противодействие на корупцията, която да разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления, конфликт на интереси и несъвместимост на имуществото им с декларираните доходи. Кръгът на лица, обект на дейността на комисията, е широк - президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи и други - та чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки, предава БНР. Предлага се новата комисия да е 3-членна с 6-годишен мандат, като всеки от членовете да я председателства за по 2 години, като редът на ротацията ще се определя чрез жребий.
Комисията за противодействие на корупцията обсъжда 3 законопроекта за разделяне на КПКОНПИ
В закона е записано още, че при всеки избор на ръководство на Комисията се сформира нарочна номинационна комисия от петима независими членове - по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерство на правосъдието, Омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Номинационната комисия ще извършва оценка на професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите и ще изслушва концепциите им в открито заседание.
Според проекта на закона Комисията за противодействие на корупцията ще извършва действия по превенция, предотвратяване, разкриване и разследване на корупционни престъпления чрез събиране, анализиране и проверка на сведения при или по повод информация за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности.
Спорът между депутатите започна още с изискванията към образованието на членовете на новия орган - дали освен юридическо, да могат да имат и икономическо, и дали освен юридически стаж, да се зачита и стажът им в служби за сигурност, дали той да е 5 години, както се предлага, 7 или 10. Съгласие има за това да се избират от Народното събрание.
По предложение на ПП-ДБ преди това Номинационна комисия трябва да прави подбор на кандидатите и да ги класира. Това предизвика гнева на опозицията, но и на ГЕРБ. ПП-ДБ се оказаха сами срещу всички и заради предложението изборът в зала да става с 2/3 от гласовете.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предупреди, че това е противоконституционно, тъй като в основния закон изрично е записано къде се гласува с квалифицирано мнозинство и че те ще сезират КС:
"Колеги, няма да се сърдите, ако след като се приеме това - ние ще ви подкрепим, за да ви позволим да си направите експеримента, да депозираме искане в Конституционния съд за неговата съотносимост", заяви той.
