България все още се намира в период на политико-обществен преход и със сигурност има още какво да се очаква за постигането на обществен медиен консенсус. Това казва в интервю за Дойче веле Кристиян Шпар, ръководител на медийната програма на фондация "Корнад Аденауер".
Агенция БГНЕС публикува пълния текст от разговора с известния германски медиен експерт.
"Освен че имаме готовност да помогнем с медиен опит и експертиза от Германия и ЕС, бихме желали да обединим хората от медиите в Югоизточна Европа, за да могат те по-успешно да обменят опит помежду си. И още нещо. Конституциите и другото законодателство в повечето страни от региона гарантират свободата на словото, но в практическото прилагане на тази свобода все още има какво да се желае. Не става въпрос непременно за директен политически натиск върху журналисти. Но дали хората в медиите се чувстват вътрешно свободни в професионалната си дейност? Как представят новините? Спазват ли се етичните норми и стандарти? Има ли прозрачност на медийната собственост и равнопоставен достъп на медиите до разпространението", казва Кристиян Шпар.
На въпроса "какви са му впечатленията за медийната обстановка България", Шпар отговаря: "България все още се намира в период на политико-обществен преход и със сигурност има още какво да се очаква за постигането на обществен медиен консенсус. Ние се стремим към конкретни резултати. Например - да се повишава журналистическата квалификация, да се създават нагласи за свободно упражняване на професията, да се търси съгласие между медии и политици за етичните стандарти. Добре е да бъдат намерени някакви "правила на играта".
"В Германия сме свикнали с мисълта, че на медиите не бива да се гледа само през икономически очила. Те са нещо по-специално, защото носят отговорности към обществото. Те са инструмент на демокрацията и основната им задача е да информират хората", подчертава Шпар.
Според него и в Германия има политици, които се опитват да оказват влияние върху журналистите, но съществува и много стабилен обществен консенсус, че такива действия не са законни. "Подобни неща много бързо стават публично достояние и веднага се надига обществена критика. Естествено и в Германия, както навсякъде по света, има хора, които образно казано "пресичат улицата на червено", но в случая е важен общественият консенсус, че това не бива да се прави", пояснява Кристиян Шпар.
На въпроса дали подкрепя създаването на закон за печата в България, той казва следното: "Специално в печатните медии може да се подобрят условията за работа. В България има закон за електронните медии, но не и закон за печата, какъвто има в Германия, да речем. Знам, че темата за приемането на подобен закон в България е много чувствителна, тъй като в съзнанието на мнозина той е свързван със спомени за цензурата и регулацията по времето на комунизма. Днес обаче става въпрос не за някакво ограничаване на журналистическата работа и свободата на мнението, а обратно - за подобряване и гарантиране на медийната свобода. Ако политиците, издателите, журналистите и цялата медийна общност в България решат, че има нужда от регулация в тази насока, ние като фондация имаме готовност да окажем експертна помощ в този процес. Успоредно с това ще се радваме да работим с журналистите и в областта на саморегулацията. Убедени сме, че една добре функционираща саморегулация дава добри резултати".
Според Кристиян Шпар "доверието играе много важна роля и при медиите, при това в две посоки".
"Когато професионално отразяват събитията, медиите помагат за функционирането на демокрацията. От друга страна повечето читатели могат да разграничат качественото от некачествено съдържание, а повдигайки равнището, издателите повишават доверието на своята аудитория. Печатните медии днес се конкурират не само с телевизията, но и с интернет, което принуждава издателите и журналистите да предлагат висококачествени продукти, за да могат да спечелят читателския интерес", казва още той и добавя: "медиите само ще спечелят от възможно най-голяма прозрачност в отразяването както на комунистическото минало, така и на тяхната собствена обществена роля. Всъщност откритостта към миналото се превръща в силен инструмент за печелене на доверието на аудиторията".
