Антикорупционната комисия, чийто председател е в оставка, не съгласува законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ЗИД на ГПК), внесен от министъра на правосъдието Надежда Йорданова.
С предложените промени се предвижда процесуалното представителство по съдебни и арбитражни дела (дирекция „Съдебна защита“) да премине от Министерство на финансите (МФ) към Министерство на правосъдието (МП). Предлага се също да бъде разширен кръгът от упълномощени лица, които да бъдат представители на държавата, като бъдат включени ръководители на държавни учреждения и кметовете на общини. Според КПКОНПИ, това ще доведе до допълнително разходване на публични средства за осигуряване на правна помощ и ще се възпрепятства възможността за защита на интересите на държавата пред правораздавателните органи в страната и в чужбина.
Според становището на Комисията, МФ има необходимия капацитет да защитава публичните финансови интереси, поради което предложената промяна е нецелесъобразна.
Прилагат се примери за уредбата в Унгария, Румъния, Чехия, Словакия и други европейски държави, които се представляват по международни арбитражни дела от Министерството на финансите.
В представената частична предварителна оценка на въздействието към законопроекта, е посочено че само за 2021 г. материалният интерес по граждански дела е над 83 милиона лева, по търговски – над 7 милиона лева, а водените международни дела срещу българската държава за периода 2019 г. – 2021 г. са на стойност над 1,2 млрд евро. При положение, че Законът за обществените поръчки не се прилага при външно възлагане на правни услуги по процесуално представителство, в решението на КПКОНПИ се посочва, че липсва информация доколко МП може да обезпечи експертно воденето на тези дела. Министерството ще може да възлага външни услуги по процесуално представителство с голям материален интерес, без да провежда процедури по обществени поръчки за избор на изпълнител, което поражда рискове.
Комисията счита за нецелесъобразен минималния 14-дневният срок, определен от министъра на правосъдието за обществени консултации по така предложения ЗИД на ГПК. Подобна възможност съществува само при изключителни случаи, а настоящият законопроект не попада под такова условие. Трябва да се даде максимална възможност на заинтересуваните страни за изразяване на становища чрез обществени консултации, доколкото предложените промени могат да доведат до изключително негативни последици, включително и такива, свързани с увеличаване на корупционния риск, ако не бъдат подложени на обществено обсъждане.
На същото заседание, КПКОНПИ съгласува изцяло предложения от министъра на електронното управление проект на закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.
С предложените промени се предвижда процесуалното представителство по съдебни и арбитражни дела (дирекция „Съдебна защита“) да премине от Министерство на финансите (МФ) към Министерство на правосъдието (МП). Предлага се също да бъде разширен кръгът от упълномощени лица, които да бъдат представители на държавата, като бъдат включени ръководители на държавни учреждения и кметовете на общини. Според КПКОНПИ, това ще доведе до допълнително разходване на публични средства за осигуряване на правна помощ и ще се възпрепятства възможността за защита на интересите на държавата пред правораздавателните органи в страната и в чужбина.
Според становището на Комисията, МФ има необходимия капацитет да защитава публичните финансови интереси, поради което предложената промяна е нецелесъобразна.
Прилагат се примери за уредбата в Унгария, Румъния, Чехия, Словакия и други европейски държави, които се представляват по международни арбитражни дела от Министерството на финансите.
В представената частична предварителна оценка на въздействието към законопроекта, е посочено че само за 2021 г. материалният интерес по граждански дела е над 83 милиона лева, по търговски – над 7 милиона лева, а водените международни дела срещу българската държава за периода 2019 г. – 2021 г. са на стойност над 1,2 млрд евро. При положение, че Законът за обществените поръчки не се прилага при външно възлагане на правни услуги по процесуално представителство, в решението на КПКОНПИ се посочва, че липсва информация доколко МП може да обезпечи експертно воденето на тези дела. Министерството ще може да възлага външни услуги по процесуално представителство с голям материален интерес, без да провежда процедури по обществени поръчки за избор на изпълнител, което поражда рискове.
Комисията счита за нецелесъобразен минималния 14-дневният срок, определен от министъра на правосъдието за обществени консултации по така предложения ЗИД на ГПК. Подобна възможност съществува само при изключителни случаи, а настоящият законопроект не попада под такова условие. Трябва да се даде максимална възможност на заинтересуваните страни за изразяване на становища чрез обществени консултации, доколкото предложените промени могат да доведат до изключително негативни последици, включително и такива, свързани с увеличаване на корупционния риск, ако не бъдат подложени на обществено обсъждане.
На същото заседание, КПКОНПИ съгласува изцяло предложения от министъра на електронното управление проект на закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.
