Група българи отиват да работят в Дания като разносвачи на вестници и списания. Когато пристигат в страната, те са настанени в жилища за социално слаби, а не в обещаната квартира. NOVA разкри схема, която използва не много грамотни хора, желаещи да работят в чужбина.
Радослав Христов от Павликени и Йордан от Велико Търново, както и още няколко българи, заминават да работят като разносвачи на вестници и списания в град Холбек в Дания. Намират офертата в интернет. Работодателите от Русе им обещават договор, безплатна квартира и добра заплата. Мъж, също от Русе, кара групата с бус.
„Когато слязохме от буса, бъдещият ни шеф подаде солидна сума пари на шофьора, той ги взе, без да ги брои. И двамата си стиснаха ръцете, после запали буса и замина” разказа един от потърпевшите. „Заминахме да работим, за да изкараме пари. Казаха ни, че ще разнасяме вестници и ще ни се плащат за това", каза бившият работник Йордан. Българите разказват, че са били настанени в жилище за социално слаби, а не в обещаната квартира.
Шефът на работниците в Дания бил 56-годишният Сунай Ахмедов от Русе. Преди години се преместил там с цялата си фамилия и всички участвали с бизнеса с разнасянето на вестници. В Дания най-верните му хора били двамата му зетьове, които набирали куриерите чрез обяви. Шефът осигурявал на работниците си безплатна храна, която според тях взимал от контейнери. Сунай Ахмедов отрича това и твърди, че вече не се занимава с разпространение на вестници.
На третия ден от пристигането си българите са закарани в институция в град Холбек, за да попълват документи. Казано им е, че ще им бъде направена регистрация, без която не могат да работят, както и банкови карти. На влизане в институцията шефът и негови роднини събирали личните карти на работниците, попълвали документи от тяхно име и после ги викали само за подпис. Радослав отказал да даде личната си карта. Другите работници на Сунай, които също са българи, не разбирали за какво ги карат да се подписват. Шефът имал навика да държи постоянно личните им карти в себе си, твърди Радослав.
Освен роднините на Сунай, документи в институцията попълвала и Емел Милованова от Русе, казва Радослав. Тя, съпругът ѝ Севдалин и цялата и фамилия също живеят в Дания, и също били в бизнеса с разнасяне на вестници. Севдалин е разследван от Районната прокуратура в Русе за трафик на хора. Твърди, че е закрил фирмата си и работи друго.
Мъжете спят на улицата три нощи, след което с помощта на полицията и на неправителствена организация са настанени в ресурсно жилище в столицата Копенхаген. 130 лева изкарват Радослав и Йордан за едноседмичния си престой в Дания през 2019 година. Българите се прибират у нас, благодарение на Фондация "Асоциация Анимус".
„До нас достигна информация чрез нашия партньор в Дания, че при тях се намират няколко български младежи, които са идентифицирани като жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Видели са, че са в тежко състояние, тъй като от известно време не са имали никакви средства, не са могли да си купят вода и храна”, разказа Надя Кожухарова от Фондация "Асоциация Анимус". Според нея подобни схеми не влизат в съда заради липса на адекватно наказателно преследване.
Когато се прибира в България, Радослав подава сигнал в полицията във Велико Търново. Той е прехвърлен към регионалния отдел за Борба с организираната престъпност в Русе, откъдето са организаторите на групите работещи в Дания. Започва разследване за трафик на хора с цел трудова експлоатация срещу Сунай Ахмедов и Севдалин Милованов. Районната прокуратура отказва да образува досъдебно производство, защото прокурорът установява, че няма данни за престъпление. Потърпевшите искат адекватни присъди.
Радослав Христов от Павликени и Йордан от Велико Търново, както и още няколко българи, заминават да работят като разносвачи на вестници и списания в град Холбек в Дания. Намират офертата в интернет. Работодателите от Русе им обещават договор, безплатна квартира и добра заплата. Мъж, също от Русе, кара групата с бус.
„Когато слязохме от буса, бъдещият ни шеф подаде солидна сума пари на шофьора, той ги взе, без да ги брои. И двамата си стиснаха ръцете, после запали буса и замина” разказа един от потърпевшите. „Заминахме да работим, за да изкараме пари. Казаха ни, че ще разнасяме вестници и ще ни се плащат за това", каза бившият работник Йордан. Българите разказват, че са били настанени в жилище за социално слаби, а не в обещаната квартира.
Шефът на работниците в Дания бил 56-годишният Сунай Ахмедов от Русе. Преди години се преместил там с цялата си фамилия и всички участвали с бизнеса с разнасянето на вестници. В Дания най-верните му хора били двамата му зетьове, които набирали куриерите чрез обяви. Шефът осигурявал на работниците си безплатна храна, която според тях взимал от контейнери. Сунай Ахмедов отрича това и твърди, че вече не се занимава с разпространение на вестници.
На третия ден от пристигането си българите са закарани в институция в град Холбек, за да попълват документи. Казано им е, че ще им бъде направена регистрация, без която не могат да работят, както и банкови карти. На влизане в институцията шефът и негови роднини събирали личните карти на работниците, попълвали документи от тяхно име и после ги викали само за подпис. Радослав отказал да даде личната си карта. Другите работници на Сунай, които също са българи, не разбирали за какво ги карат да се подписват. Шефът имал навика да държи постоянно личните им карти в себе си, твърди Радослав.
Освен роднините на Сунай, документи в институцията попълвала и Емел Милованова от Русе, казва Радослав. Тя, съпругът ѝ Севдалин и цялата и фамилия също живеят в Дания, и също били в бизнеса с разнасяне на вестници. Севдалин е разследван от Районната прокуратура в Русе за трафик на хора. Твърди, че е закрил фирмата си и работи друго.
Мъжете спят на улицата три нощи, след което с помощта на полицията и на неправителствена организация са настанени в ресурсно жилище в столицата Копенхаген. 130 лева изкарват Радослав и Йордан за едноседмичния си престой в Дания през 2019 година. Българите се прибират у нас, благодарение на Фондация "Асоциация Анимус".
„До нас достигна информация чрез нашия партньор в Дания, че при тях се намират няколко български младежи, които са идентифицирани като жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Видели са, че са в тежко състояние, тъй като от известно време не са имали никакви средства, не са могли да си купят вода и храна”, разказа Надя Кожухарова от Фондация "Асоциация Анимус". Според нея подобни схеми не влизат в съда заради липса на адекватно наказателно преследване.
Когато се прибира в България, Радослав подава сигнал в полицията във Велико Търново. Той е прехвърлен към регионалния отдел за Борба с организираната престъпност в Русе, откъдето са организаторите на групите работещи в Дания. Започва разследване за трафик на хора с цел трудова експлоатация срещу Сунай Ахмедов и Севдалин Милованов. Районната прокуратура отказва да образува досъдебно производство, защото прокурорът установява, че няма данни за престъпление. Потърпевшите искат адекватни присъди.
