Екип от десетина археолози от Ямбол, Сливен, Нова Загора и Варна извърши спасителни разкопки край ямболското село Завой, наложени поради предстоящата модернизация на железопътната отсечка между Ямбол и село Зимница, съобщи директорът на Регионалния исторически музей в областния град ас. д-р Стефан Бакърджиев.
Обект на проучванията са две тракийски жилища на западния бряг на река Тунджа, част от селище от късната желязна епоха (VI-V век пр. Хр.). Едното от тях е с площ около 60 кв. метра, твърде обширно за онова време. Открити са и четири култови ями с останки от керамични съдове, гръцки амфори и животински кости.
В близост археолозите са разкопали други три къщи от средновековно селище с християнски некропол от IX-Х век. Сред откритите находки е бронзова монета от времето на римския император Лъв Шести Философ /управлявал Византия между 886 и 912 г./, която посочва и епохата на неговото съществуване - при управлението на цар Симеон. Това поселение, както и предишни разкрития наоколо доказват, че районът е бил твърде населен през XI и X век и говори за масови преселения на българи в новозавладените земи в Южна България, посочи Бакърджиев.
Археологическите проучвания се провеждат за втора година и са финансирани от Националната компания "Железопътна инфраструктура" и Националния археологически институт с музей при БАН.
Обект на проучванията са две тракийски жилища на западния бряг на река Тунджа, част от селище от късната желязна епоха (VI-V век пр. Хр.). Едното от тях е с площ около 60 кв. метра, твърде обширно за онова време. Открити са и четири култови ями с останки от керамични съдове, гръцки амфори и животински кости.
В близост археолозите са разкопали други три къщи от средновековно селище с християнски некропол от IX-Х век. Сред откритите находки е бронзова монета от времето на римския император Лъв Шести Философ /управлявал Византия между 886 и 912 г./, която посочва и епохата на неговото съществуване - при управлението на цар Симеон. Това поселение, както и предишни разкрития наоколо доказват, че районът е бил твърде населен през XI и X век и говори за масови преселения на българи в новозавладените земи в Южна България, посочи Бакърджиев.
Археологическите проучвания се провеждат за втора година и са финансирани от Националната компания "Железопътна инфраструктура" и Националния археологически институт с музей при БАН.
