Книгата на д-р Теменуга Георгиева от Регионален исторически музей - Велико Търново „Българската етнография в периода 1878-1944. Представители, постижения, проблеми” ще бъде представена на 6 април 2017 г. от 17,00 ч. в РНБ „П.Р.Славейков“.
Това е първото по рода си монографично историографско изследване на българската етнография от Освобождението до края на Втората световна война. Книгата проследява развитието на науката, достиженията и заслугите на най-изявените представители на етнографията в България през периода.
В монографията се проследява значението и ролята на новосъздадените научно-образователни и културни институти - Софийският университет и структурното му звено – Семинара по славянска филология, Българската академия на науките – приемник на Българското книжовно дружество, Народният етнографски музей и учреденото към него Българско народоучно (етнографско) дружество, Македонският научен институт и тяхната научно-изследователска и популяризаторска работа, развитието на научната и събирателска дейност в десетилетията от Освобождението до Първата световна война и разгръщането на етнографските изследвания в годините между двете световни войни. Разгледана е научно-изследователска дейност на Иван Шишманов, Димитър Матов, Димитър Маринов, Кузман Шапкарев, Стою Шишков, Любомир Милетич, Стефан С. Бобчев, Антон П. Стоилов, Анастас Иширков, Евдокия Петева, Стоян Романски, Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски и редица други етнографи от периода 1878–1944 г.
Книгата съдържа богата библиография по темата, а включения илюстративен материал дава допълнителна визуална представа за българските етнографи и техните постижения през разглеждания период.
Монографията „Българската етнография в периода 1878-1944. Представители, постижения, проблеми” ще бъде представена пред публика от проф. д-р Мария Иванова от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.
Това е първото по рода си монографично историографско изследване на българската етнография от Освобождението до края на Втората световна война. Книгата проследява развитието на науката, достиженията и заслугите на най-изявените представители на етнографията в България през периода.
В монографията се проследява значението и ролята на новосъздадените научно-образователни и културни институти - Софийският университет и структурното му звено – Семинара по славянска филология, Българската академия на науките – приемник на Българското книжовно дружество, Народният етнографски музей и учреденото към него Българско народоучно (етнографско) дружество, Македонският научен институт и тяхната научно-изследователска и популяризаторска работа, развитието на научната и събирателска дейност в десетилетията от Освобождението до Първата световна война и разгръщането на етнографските изследвания в годините между двете световни войни. Разгледана е научно-изследователска дейност на Иван Шишманов, Димитър Матов, Димитър Маринов, Кузман Шапкарев, Стою Шишков, Любомир Милетич, Стефан С. Бобчев, Антон П. Стоилов, Анастас Иширков, Евдокия Петева, Стоян Романски, Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски и редица други етнографи от периода 1878–1944 г.
Книгата съдържа богата библиография по темата, а включения илюстративен материал дава допълнителна визуална представа за българските етнографи и техните постижения през разглеждания период.
Монографията „Българската етнография в периода 1878-1944. Представители, постижения, проблеми” ще бъде представена пред публика от проф. д-р Мария Иванова от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.
