Днес се празнува един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Семейството се събира в очакване на рождението на Божия син - Исус Христос.
Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.
Според библейското предание на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. Наричат я още Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря.
По стара традиция преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва пън в огнището, наречен бъдник. Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от погачата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава тръгват коледарите. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи.
На Бъдни вечер завършват и дългите коледни пости.
Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.
Според библейското предание на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. Наричат я още Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря.
По стара традиция преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва пън в огнището, наречен бъдник. Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
На празничната трапеза трябва да има седем, девет или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Вечерята започва с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. След прекадяването на трапезата се пристъпва към произнасянето на благословии и благопожелания.
Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекет. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира.Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от погачата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава тръгват коледарите. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи.
На Бъдни вечер завършват и дългите коледни пости.
