Читалище „Антон Страшимиров-1926“ в София и кино „Влайкова“ навършиха 100 г., а в понеделник вечер стартираха празненствата по случая.
На 16 февруари 1926 г. Мария Влайкова подписва завещанието си, с което дарява на столичани емблематичната сграда, която и до днес съхранява традицията и градския дух.
Празненствата започнаха в емблематичната зала на улица „Иван Асен II“ 11 с концерт и главно участие на 15-годишния музикален феномен Филип Донков. Събитието уважиха културни дейци, кварталната общност, кметът на „Средец“ Трайчо Трайков и бившият столичен кмет Йорданка Фандъкова.
Районният кмет връчи статуетка за признателност за приноса към културния и обществен живот на режисьора Олег Ковачев, който е председател на настоятелството на Образцовото Народно читалище „Антон Страшимиров – 1926“.
Двуетажната сграда на столичната улица „Иван Асен II“ №11 в комплекса „Яворов“ стои като затисната от по-високите, главно жилищни сгради около нея. Но филмовите афиши от витрината на приземния етаж подсказват, че това не е обикновена сграда. Отместваш поглед и той попада на двата „опънати“ надписа най-отгоре „Кино“, а над една от витрините виждаш неголямата табела - „Кино Влайкова“. Тя стърчи от стената, за да се вижда от минувачите, разказва БГНЕС.
Вглеждаш се във фасадата и виждаш типичната паметна табела, на която пише, че „тази сграда е построена и дарена на обществеността и народното читалище в квартал „Иван Асен II“ 16 ноември 1926 г. от родолюбивата българка Мария Т. Влайкова.
Прекрачиш ли прага на сградата, попадаш в едно фоайе с много задушевна ретроатмосфера чак от първите десетилетия на миналия век. Тази обстановка е развеселена и с интериорна закачка. Завеса леко прикрива врата с надписа „Тоалетна“, но не мислете, че отворите ли вратата, веднага попадате в санитарния възел. Той е цял етаж по надолу, но докато слизате по стълбите, стените отстрани ви потапят в света на киното.
„То от киното не се забременява, „Вчера“, 1988“, гласи единият от контрастните надписите върху оцветените със зелен лимон стени. „Риба, ама цаца… Цаца, ама риба, “Кит”, 1970“. Има и сентенции от световната кино класика: „I’m gonna make him an offer he can’t refuse“, The Godfather, 1972“ или „And made the force be with you“ – Star wars&A new hope, 1977”.
От фоайето влизаш в самата модерно обновената кино- и театрална зала със 110 удобни кресла с достатъчно място за разминаване, докато зрителят стигне до отредения му номер. Надписи напомнят имената на 285-те дарители, предоставили 72 859 лева за периода декември 2019-юли 2020, с които е реновирана залата и е спасено киното и читалището. Има отделен списък с дарители от сферата на изкуството, много от които са популярни имена, има и много неизвестни дарители.
В самата зала ретроатмосферата наднича от стари снимки на Тодор и Мария Влайкови, сами и в компания с приятели, включително с Яворов. Наднича и от стара карта на София, на която е обозначено мястото на киното, намирало се тогава отвъд източната граница на столицата, минавала по Перловската река, сега канала.
Кино "Влайкова" остана единственото запазено квартално кино.
