Паметeн ритуал по повод 138-ата годишнина от гибелта на Васил Левски се състоя днес пред мемориала на Апостола в центъра на Плевен. Обилният снеговалеж и студеното време не попречи на плевенчани да се съберат пред паметника, за да почетат паметта на Дякона. Кой под чадър, кой под козирките на близките сгради, стотици възрастни и млади хора уважиха деня за преклонение пред великото дело на Левски.
На паметния ритуал дойдоха депутати, представители на местната власт, представители на плевенски патриотични организации, граждани, младежи и ученици. Възпоменателният 19 февруари започна с панихида, отслужена от плевенски свещеници. Слово поднесе кметът на Община Плевен Найден Зеленогорски, който припомни, че в отдадения си на Отечеството живот Дяконът имаше своя религия - свободата. "Следвайки я неизменно, той се преклони пред кръста и револвера и изрече бунтовната клетва, станала съдба на всички българи - "Свобода или смърт".
В националната ни памет Дяконът остана не само пример за подръжание, а онзи най-светъл лик, който пазим дълбоко в душата си и чрез който осъзнаваме своята принадлежност и своя дълг към Отечеството. "Времето е в нас и ние сме във времето", ни каза Апостолът, а времето му отреди безсмъртие с обичта на България". С дълбок поклон пред делото и паметта на Васил Левски, завърши словото си градоначалникът.
В знак на признателност пред паметника на Васил Левски бяха поднесени венци и цветя. Децата от хор "Звъника" припомниха последната песен, написани от големия поет и революционер Христо Ботев, по повод обесването на Васил Левски.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
