На 23 май от 11:00 часа в Парка на Дружбата в село Гривица ще се състои тържеството по откриването на обновеният паметник на загиналите в боевете край Гривица през 1877 година румънски войници и офицери.
По време на Третия щурм за освобождението на Плевен на 11 септември 1877 година, на младата тогава румънска армия се пада труден жребий - източния участък, на 3 километра северозападно от село Гривица. В кръвопролитните сражения за овладяване на турските редути „Абдул Керим табия и „Баш табия" румънската армия, въпреки липсата на боен опит, показва неподозирано добра подготовка и висок боен дух.
В боевете тя дава много жертви - убити са 15 офицери и 1333 войници, ранени са 41 офицери и 1176 войници или общо 2565 синове на румънския народ. От този ден долината пред укрепленията носи името - „Валя лакримий" - Долината на сълзите, а в паметта на българския народ остава подвигът на капитан Валтер Мъръчиняну, майор Георги Шонцу, на командира на 2-ри егерски полк майор Кандиану-Попеску, който с горещи слова и личен пример повежда войните в атака, героизмът на редник Григоре Йон, сержант Стан Георге и капрал Ника Василе, всичките от 2-ри батальон на егерски полк, пленили турско бойно знаме.
Първоначално паметникът е издигнат на самото бойно поле, пред източния ров на редут „Баш табия", на 2,5 км. северозападно от Гривица. Когато през 1958 година се създава Паркът на дружбата, паметникът е преместен на сегашното място и е единственият в района румънски архитектурно-скулптурен паметник.
На източната страна на паметника има текст на румънски език: „Който се бори храбро, името му остава безсмъртно". През 1963 година на западната страна на паметника е поставен бронзов релеф с лика на румънския старши-сержант Георги Цинтила, участвал в боевете и убит край село Гривица на 5 септември 1877 година.
От създаването си паметникът не е ремонтиран и по него личаха следите на времето. Дирекция „Военно-исторически музеи" предприе цялостното реновиране на паметника, като част от програмата за обновяване на всички паметници, намиращи се в плевенския регион. Финансирането на ремонтно-възстановителните дейности се поема изцяло от Военноисторическите музеи.
