Днес, от 17.15 часа в Исторически музей в Севлиево ще бъде открита изложба „Символът“, посветена на 120 години от освещаването на Паметника на Свободата в нашия град. Тя включва текстове, снимки на един от символите на града от различни периоди, като най-ранната снимка е от освещаването на мястото за паметника през 1882 година. Ще бъдат показани художествени творби от фонда на Музея и ГХГ “Асен и Илия Пейкови“, вдъхновени от един от символите на Севлиево, Паметникът на Свободата.
Паметникът на Свободата в Севлиево е сред първите монументални паметници на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България.
Идеята е на оцелелите опълченци и поборници, които се обединили още през 1882 г. в Севлиевско опълченско дружество „Лев”. Като първа задача в устава им е записано „...да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници...”
Първите средства били събрани до края на 1882 г. от членски внос и дарения на граждани. Пожълтяла снимка от това време, запазена във фонда на музея е запечатала образите на присъствалите на тържествения водосвет в центъра на града. Тогавашният архитект на Севлиевски окръг Хюго Геслер изработил скица и план. Италианският майстор каменоделец Дебонно Аполони изработил постамента и красивата колона. Решено било тя да бъде поставена приблизително на мястото, където след кървавия разгром се издигнали бесилки за осем от ръководителите на Априлското въстание в нашия край. Художникът Отто Хорейши нарисувал проект на статуята – млада жена, символизираща свободна България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи. Известният Петко Р. Славейков, с когото българската общност в Севлиево поддържала близки връзки от времето на учителствуването му тук, подбрал текстове /два от които авторски/ за четирите бронзови плочи на постамента.
За изработването на статуята била направена поръчка в известната тогава в цяла Европа фабрика за художествено леене „Рихард Вагнер”. Прекрасната творба е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки /1862 – 1940/, автор на множество известни статуи по света, сред които монумента на цар Освободител в София, Свободата в Русе и скулптурни творби във Видин, Пловдив, Оряхово. Сред най-известните му творби по света са паметниците на Колумб на Буенос Айрес, Гарибалди в Болоня, свети Франциск от Асизи в Кайро и много други.
Всичко това отнело 12 години и около 30 000 златни лева, две трети от дарения. През февруари 1894 г. статуята била изпратена с кораб и от Виена пристигнала в Свищов. Оттам с волски коли била превозена до Севлиево. На 8 септември 1894 г. се състояло тържественото откриване на Паметника на свободата в Севлиево. Датата е избрана неслучайно- за да се придаде още по-голяма тежест на събитието било решено това да стане на рождения ден на Княгиня Мария Луиза. За да отдаде своята почит на загиналите присъствало хилядно множество. Присъствали високопоставени гости и управници на Севлиевски окръг, изнесени били хоругвите от двете църкви, паметникът бил осветен от градското духовенство.
Оттогава и до днес на всички паметни дни и чествания, Паметникът на Свободата е обсипван с венци и цветя. Около него през десетилетията протича градският живот и той се превръща в символ на града. Той е символ на свободния град и свободните хора, които никога не забравят героите си.
