Строежи на много черкви са започнати в Добричка духовна околия, хората често искат да имат място за молитва, съобщи в ефира на Дарик отец Петър Димитров. Той е в региона от 9 години, служи в генералтошевско, изградил е нови храмове в селата Преселенци и Василево, където е най-често. В момента се набират средства, за да се завърши храм „Св. Пророк Илия“ в село Малина. Има редица инициативи на населението за строеж на черкви - в Царевец е почти готова, във Ведрина се завършва иконостас, в Росица, Росеново, както и в много села в морските общини. Всички свещеници строят масово в Добричко, което е и според желанието на хората, посочи той. В други религии вдигат молитвени места дори за един човек, а ние се чудим дали да правим за десетина души от едно село, посочи свещеникът. Той припомни, че по времето на предходния митрополит Кирил са се обновили редица храмове в Добричко, а тази страна от работата на владиката не е много популярна. Сред тях са в селата Красен, Средина, Изворово, Генерал Тошево и мн.др.
Всеки градеж в православието е свързан с благословията на митрополита. Полага се в основата на сградата камък, осветен от него, както и кандило, урна с имената на свещеника, настоятелството, митрополита, а отгоре – на светеца, чието име ще носи храмът.
bg-patriarshia.bg
Ако не може в дадено село да се съберат достатъчно пари за голяма черква, може да се направи по-малка, дори колкото стая, но е добре да има къде хората да си запалят свещ и по-важно – да се изпълнят тайнствата христови – кръщение, причастие. Отец Петър посочи, че в храмовете в неговите села няма стенописи, поставени са специални микрофибърни платна с изображения по стените, които са от Гърция, но и така сградите са достатъчно добре обзаведени за да посрещат миряните. Все по-често те се и пълнят с народ – идват хора за литургията, а вече и за кръщенета. Отецът посочи, че има само две фирми в страната, където се поръчват стенописи, където „знаят какво правят“ по канона.
Най-важното обаче е в храмовете да се служи, каза отец Петър. Той подчерта, че както всички хора имат работна седмица, така и свещениците са длъжни да обикалят енорията си, както в града, така и по селата и да се срещат с хората, дори да не могат да отслужат литургия – както се случва напр. в работен ден, поради невъзможност да се осигурят певци на клира или помощник в олтара. Въпреки това ние можем да правим утрени и вечерни, да изповядваме, причастяваме и да разговаряме с миряните за това, от което имат нужда, мисли Петър Димитров. Въпреки че не може в един ден да се служат две литургии, може да се намери начин да се посети едното място в събота или друг удобен ден. Недопустимо е да се пуска запис на литургия, защото не може той да замести тайнствата и претворявнето на даровете, категоричен е свещеникът. Трябва църквата да си отговори „Какво правим за хората, за които строим храмове“.
А най-важното е да влезе с добро в храма, не да търси недостатъци или как да съди свещеника, за да се помоли и да се зарадва като влезе вътре.
