Църквата ни чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише". Родителите му - Захарий, който е юдейски свещеник и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син.
Ражда се шест месеца преди Иисус Христос, за да "направи прави пътеките пред Него" сред юдейския народ.
Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан, казвайки "Аз ви кръщавам с вода, а този, който идва след мен, ще ви кръсти с огън".
На днешната дата, всяка година се чества и старият български празник Еньовден.
Обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В различните географски области името се произнася по различен начин - в Софийско името на празника е Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид - Ивъндън, във Великотърновско - Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Яница, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо. Задължителен е обичаят за масово къпане.
Предполага се, че коренът на празника се крие в славянската традиция. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала, както и в Беларус.
Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Според поверията билките имат най-голяма сила именно в тази нощ.
