Лятото е вече тук, а с него идват и летните забавления - плаж, море, разходки, гурме, коктейли, хубаво българско вино и много изкушения, които не са изпускане.
Ако все още не сте избрали къде да прекарете отпуската със семейство или приятели, Ви предлагаме топ дестинации, които може да посетите по Южното Черноморие и да се насладите на пълноценнта почивка.
10 прохладни бягства от летните жеги: Места в България, където да се разхладите
Изборът е между Бургас, Несебър, Поморие, Созопол и Царево. Всеки един от тези градове предлага голямо разнообразие от места за разходки и местни деликатеси, които си заслужават.
Опитай:
Миди по бургаски - миди, ориз и подправки, риба плакия - прави се печено на фурна от дребна риба и зеленчуци, които предварително се задушават.
Сладко от зелени смокини - прави се по традиционна рецепта от векове в Созопол. Пържена цаца и черноморски калкан - в миналото масов вид по българското крайбрежие, но в последните години запасите на вида намаляват драстичнo. Често се смята за най-вкусната храна, която Черно море може да предложи.
Калканът има ниска масленост, което означава, че прекалено високата температура на готвене би довела лесно до неговото изсушаване. Опитни кулинари съветват калканът за пържене да бъде предварително паниран, а ако ще се пече на скара най-добре е да се маринова преди това.
Според мнозина най-добрият начин за приготвяне на калкан е задушаване и печене в сос. Скумрия на керемида - специалитет в Несебър и кавърма „Странджанска мозайка“.
Дегустирай:
Шардоне от Поморие - Черноморското крайбрежие предлага най-добрите условия за отглеждане на бели винени сортове.
Много от добрите български вина се раждат тук от сортовете Шардоне, Алиготе, Димят, Ризлинг, Траминер, Мускат Отонел, Тамянка, Юни Блан, Совиньон Блан. Тук произвеждат и фини отлежали брендита създадени по класическа конячна технология.
Ето и някои от най-красите забележителности, които може да посетите:
Морската градина в Бургас
Разположена е над централния плаж в централната част на града. Площта на Морската градина е 600 декара. Старaта чaст е обявена за памeтник на парковoто изкуство.
Строежът ѝ започва през 1910 година. През 1936 година е открит първият Бургaски мoст. В миналото в Морската градина е имaло Грaдски цветaрник, остъклeн кaто оранжeрия с екзoтични трoпични растeния.
Има Летен театър, други по-интересни обекти, които са разположени на територията на Морскaта грaдина са: Пантeона на загинaлите във войните; скулптори и бюстове на извeстни писaтели, актьoри, паметника на моряка и други.
Остров Св. Анастасия
В акваторията на бургаския залив се намира единственият обитаем остров по българското Черноморие - Света Анастасия. Островът се е появил след изригването на вулкан, а в резултат на бурите и морските вълни са се появили причудливи скални образувания - Гъбата, Дракона, Вкамененият пиратски кораб, Портата на слънцето.
Късчето земя на 6,5 км (4 морски мили) югоизточно от Бургас е разположено между нос Чукаля и нос Атия. Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г.
Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той е запален за пръв път на 13 юни 1914 г.
Римски град Деултум
Римски град Деултум - Село Дебелт се намира на 17 км в югозападна посока от Бургас. Името на съвременното село Дебелт представлява модификация на името на античния град Деултум и средновековния Девелт, чиито останки днес се намират в края на селото.
Тук в началото на 70-те години на І век, при управлението на император Тит Флавий Веспасиан, е основана римската колония Деултум от ветераните на VІІІ Августов легион. Това е единствената колония на свободни римски граждани в днешната българска територия. До града е имало пристанище, което било разположено на днешното Мандренско езеро.
През ранното средновековие градът е станал важен граничен пункт между България и Византия. Покачването на равнището на Черно море е довело към ХІІІ-ХІV в. до постепенното заблатяване на равнината около лимана. Пристанището се е преместило на изток, към съвременния Бургаски залив. Животът в града западнал и след ХІV в. името на селището не се среща в историческите извори.
При археологически изследвания в района са открити няколко големи монетни съкровища. Намерени са също така статуи, надписи, керамика и дребни находки, които могат да се видят днес в Археологическия музей в Бургас.
Старият Несебър
Старият Несебър - Днес старата и новата част на града са разделени от тесен провлак. Старият град е разположен на малък полуостров. Заради изключителното си културно и историческо богатство Несебър е обявен за музеен, туристически и курортен комплекс от международно. През 1983 г. ЮНЕСКО вписва Стария Несебър в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.
Повече за историята и развитието на селището туристите могат да научат в Археологическия музей, който се намира в началото на полуострова. Там са изложени находки, открити при археологически разкопки.
Следите от минали исторически епохи са навсякъде. На територията на Стария град личи част от крепостната стена, която е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
В стария град има запазени голям брой църкви, като две от тях - „Свети Спас” и „Свети Стефан”, са превърнати в музейни обекти. Голяма част от къщите в старата част са от епохата на Възраждането (XVIII-XIX в.).
Интересна е архитектурата на къщата на Москояни, в която е разположена експозицията на Етнографския музей на града. В музея може да научите много за бита и културата на жителите на Несебър, показани са много предмети от бита и традиционни носии.
През лятото в античния театър на Стария Несебър се провеждат концерти и различни по вид събития. Зад него е и морската гара на Несебър, където през активния летен сезон често могат да бъдат видени круизни кораби, акостирали за посещение на града на ЮНЕСКО.
Освен че свързва стария и новия град, провлакът е любимо място за разходки на гостите и жителите на града. От двете му страни, в близост до морето, има пешеходни алеи. Един от символите на града е и вятърната мелница, която се намира по средата на провлака.
Антична гробница - Поморие
Античната куполна гробница се намира западно от Поморие, близо до пътя Поморие-Бургас. Гробницата датира от ІІ - ІІІ в. сл. Хр. Смята се, че тя е служила за хероон (мавзолей) на богата анхиалска фамилия, в който са се извършвани религиозни езически ритуали.
Гробницата се състои от коридор (дромос) с дължина 22 м и кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък и тухли. Гробницата е засводена с полуцилиндричен свод, в центъра на който има куха колона с диаметър 3,30 м, която се разширява нагоре и слива с външната стена. От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата.
По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка.
Гробницата е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурата и градежът й и до днес впечатляват с перфектното изпълнение. Много архитекти от цял свят изучават гробницата, за да разгадаят тайната на гъбообразния й купол. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в брой 35 на Държавен вестник от 1965 г.
Старият Созопол
Той обхваща над 180 възрожденски созополски къщи, строени между средата на XVIII и началото на XIX век, част от които са обявени за паметници на културата. В границите на резервата се намират още средновековната църква при манастира "Св. Апостоли", Художествената галерия, Етнографската сбирка, църквата "Св. Богородица", християнски средновековен комплекс, музеят при крепостната стена, църквата "Св. св. Кирил и Методий".
Архитектурата на созополската къща е специфична, като в нея има елементи и от странджанската, и от старопланинската възрожденска къща. Градена е с каменни основи и кирпичени стени, облечени с външна дървена обшивка, която пази сградата от соления морски вятър.
Покривът е покрит с турски керемиди. Повечето стари созополски къщи са на два или три етажа, като първият е бил използван за стопански нужди и за съхранение на занаятчийски инструменти и на бъчви с вино.
Най-популярните созополски къщи са тази на Мариета Стефанова, която е построена върху средновековната крепостна стена; къщата на Курдилис, в която днес се помещава Етнографският музей; къщата на баба Кукулиса Хаджиниколова; къщата на Куртиди, известна още като Тракийския хан, в която може да се види впечатляваща дърворезба в една от стаите на втория етаж; къщата на Лина Псарианова; къщата на Креаноолу и други.
В Стария Созопол днес могат да се видят и реставрираните останки на южната крепостна стена с правоъгълна кула. Древният град е бил разположен на скалистия полуостров и е бил опасан от крепостни стени, които го пазели по море и по суша.
На близкия остров Св. Иван през 2010 г. бяха открити мощи на св. Йоан Кръстител. Ценната реликва днес се пази в храма „Св. св. Кирил и Методий” и привлича хиляди поклонници от цял свят.
Тракийското светилище Беглик Таш
Тракийското светилище се намира в най-високата част на нос Беглик Таш (128 м надм. височина) край Приморско. Обхваща площ от 6 дка. Територията, на която е разположено, е горска, била е част от ловната резиденция на бившия комунистически държавен глава Тодор Живков. Именно поради тази причина едно от най-големите открития за за тракийската история на Южното ни Черноморие и Странджа остава неизвестно за науката до 2003 г.
Входът на светилището е от югозапад. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода.
Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана”. Източната част на кръга се заема от три „менхири” (големи заоблени камъни).
На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка” с дължина 0,6 и ширина 0,34 м. Същата „божествена стъпка” откриваме в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите.
Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка с характерни сакрални символи и знаци.
Лято 2025: Топ идеи за забавления, които ще ви вдъхновят и заредят
Зад тях се виждат астрономически часовник, направен от 16 плоски кръгли камъни и огромен долмен, представящ „свещената пещера”, където Богинята-майка ражда сина си Бога-слънце, и „лабиринта” - пътя на изпитанието.
При археологическите разкопки са намерени глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., които показват, че то е създадено в средата на ІІ хил. преди Христа и е разрушено в началото на ІV в. след Христа. Липсата на по-късно строителство върху него е запазила уникалните сакрални елементи в техния първоначален вид.
Резерват Ропотамо
Намира се на около 50 км южно от Бургас, на територията на община Приморско и е разположен около двата бряга на река Ропотамо, чието течение минава покрай големи пясъчни дюни до вливането си в Черно море. Местността е обявена за защитена територия през 1940 г., a през 1992 г. тя е разширена и обявена за резерват с обща площ 1000.7 ха.
На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманна част и заливната тераса на река Ропотамо с естествени лонгозни гори, естествени пясъчни дюни и плажна ивица, широколистни гори със средиземноморски елементи.
В резервата е установено и находище на морски пелин (Artemisia maritima). В границите на резервата се намира и блатото Аркутино, където виреят водна лилия (Nymphaea alba), водна леща (Lemnaoideae), жълта водна роза (Nuphar lutea), тръстика, папур и камъш.
Част от резервата са и скалните образувания „Лъвска глава”и „Веселата скала”, както и остров Свети Тома, известен повече като Змийския остров. Фауната в резерват „Ропотамо” е представена от 21 вида бозайници, 23 вида земноводни, 9 вида влечуги и около 50 вида риби.
Аркутино
Аркутино или Мечешкото блато е блато-лагуна в Бургаска област, община Приморско, на около 2,5 км северозападно от устието на река Ропотамо. Блатото е част от резервата Ропотамо. От морето е отделено с пясъчни дюни, като на плажната ивица вирее пясъчна лилия. Плажът срещу блатото също се нарича Аркутино.
От залива се разкрива и прекрасна гледка към остров Свети Тома - едно от местата в България, където се срещат диворастящи кактуси от род Opuntia. Само една част от водната площ на Аркутино е открита, останалата е покрита с гъста водна и блатна растителност, представена от различни видове водна леща, блатно кокиче, ежова главица, ръждавец. Тук се намира едно от най-богатите находища на бяла и жълта водна роза. Крайбрежните райони са покрити от тръстика. Блатото обитава рядка риба-джудже гамбузия.
Странджански села
Природен парк „Странджа“ е единственият в България, в който има населени места. Селата в този регион със сигурност заслужават вниманието на пътуващия човек.
В село Граматиково има информационен център „Горска сбирка“, в който могат да се научат доста интересни факти за традициите, растенията, животните и тракийските светилища в района.
Край село Сливарево има параклис, който се намира в пещера. Посветен е на Св. Марина, смятана за закрилница на бременните жени. В село Бръшлян могат да се видят къщи на над 300 години и църква от 18 век.
Всяка година на 3 срещу 4 юни в село Българи се изпълнява нестинарският танц. Той е част от обредите, които в миналото нестинарите изпълнявали през цялата година, спрямо своя нестинарски календар.
Само на това място можете да чуете автентичните нестинарски мелодии на гайдата и тъпана, както и да видите традиции, запазени от тракийски времена. Ритуалът започва сутринта и продължава до след залез, когато нестинарите преминават ритуално през жаравата.
