Глинен фалос с надпис на Приап доказвал, че созополското светилище е негово
Глинен фалос с надпис на Приап доказвал, че созополското светилище е негово / агенция Фокус

В обратен ред археологическите открития за изминалата година в Созопол лаконично могат да се характеризират като: секс, вампири и светци. След огромния медиен интерес към костите на древния вампир и светото миро, сега обективите са насочени към бога на чувстените наслади Приап. Храмове на Приап и Посейдон бяха намерени от археолозите в Созопол в навечерието на новата година. И ако Посейдон ви е познат от старогръцката митология като бог на моретата, то приап е доста по-загадъчен, както и даровете, принасяни в негова чест. Предметите, които древните обитатели на Аполония са оставяли за бога са били глинени фалоси в естествени размери с името на бог Приап.

„Фалос от глина в естествена големина с надпис „на Приап", открит при разкопките в Созопол, свидетелства, че олтарът на античното светилище на това място е бил посветен на бог Приап" , съобщи историкът и директор на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Димитров казва още: „Бог Приап е много особен. Според изследователите, най-вероятно култът към него е възникнал в град Лампсак, на азиатския бряг на Мала Азия, в който, между другото, са били изработени и съдовете от Панагюрското златно съкровище. Бог Приап се е характеризирал с много голям фалос, или - пенис, както се казва на научен език. Веднъж възникнал спор между бога и един собственик на магаре - чий е по-голям. Собственикът твърдял, че магарето има по-голям фалос и заявил, че ако не е така, магарето ще бъде принесено в жертва на бога. И действително, магарето било пренесено в жертва на бога, тъй като неговият фалос се оказал по-малък", разказа още Божидар Димитров.
По думите на Божидар Димитров - в праисторически времена фалосът, както и големите гърди на праисторическите Венери, са били символ на плодородието.