Рождество Христово, Коледа или Божич е един от най-големите църковни празници, на който се чества рождението на Божия син Исус Христос.
Божият син е роден преди повече от 2000 години в град Витлеем, провинция Юдея. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-син.
Коледа българите празнуват три дни. Празникът е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости.
Рождество Христово започва в полунощ с обичая Коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
До изгрев коледарите гонят караконджоли, вампири, таласъми
По традиция в деня на Рождество Христово се коли прасе. След дългите коледни пости подир черква се вкусва от коледната жертва - прасето. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
На Коледа трапезата е богата и не се вдига цял ден
Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Честито Рожедство Христово!
