Младото дарование на българското кино Гергана Плетньова присъства на бургаската премиера на филма „Зад кадър” в който играе служителка на бившата Държавна сигурност. Филмът е в конкурсната програма на „София филм фест на брега” и е второ участие на 23-годишната актриса в проект на режисьора Светослав Овчаров. Преди три години след тежък кастинг получава роля във филма му „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. Вече е четвърти курс в НАТФИЗ при проф. Здравко Митков и има в актива си награда за филмово изкуство - за поддържаща роля, за участието й във "Военен кореспондент" на режисьора Костадин Бонев.
В момента играе в спектакли в Младежкия театър и учебната сцена на НАТФИЗ. Репетира и във Варна ролята на Маргарита от Гьотевия „ Фауст”, постановка на Лилия Абаджиева. Казва, че сънувала Фауст и Маргарита седмици преди да дойде предложението за ролята.
Родена е в Свищов, но корените на семейството й са от руския Воронеж. Удивително напомня Чехова героиня и самата споделя, че мечтае да играе в пиеса по негов текст.
Поканата за участие в „Зад кадър” е персонална, не се налагало да изтърпява 7 –месечния кастинг на предния филм на Овчаров, и определено е била по-спокойна.
„Не ми беше трудно да играя служителка от ДС. Става дума за навлизането в личното пространство без покана. И за това, че понякога по пътя към целта губим човечността си”, казва красивата Гергана. Според нея филмът е актуален и за младите заради наскоро разразилата се дискусия за безконтролното следене на личната кореспондеция и достъпа на МВР и ДАНС до данните от телефонните разговори, електронните пощи и онлайн комуникацията.
Разказва, че се разбира с режисьора Светослав Овчаров с много малко думи.„Страхотно да срещнеш такъв човек и да не се чувстваш неудобно, че си мълчите. Това усещане ми е от първата среща с него и не се е променило.”
Гергана Плентьова определя колегата си Иван Бърнев, който изпълнява главната роля в „Зад кадър”, като много успешен, талантлив актьор и човек с голяма душа.
Актрисата свързва Бургас с лятното кино на Охлюва, където миналата година бе представен филмът за Хемингуей.
„Все съм се срещала с публика, но тук седях два часа и разговарях с тези хора, повечето бяха колкото мен. Беше невероятно.”
