Следи от токсични за пчелите пестициди бяха открити в 75 на сто от произведения в света мед, сочат резултатите от изследване, цитирани от Асошиейтед прес и Франс прес. Това предизвиква безпокойство за оцеляването на тези ценни за земеделието опрашители.
Как да различим българския мед от китайския?
Концентрациите, открити в 198 проби мед от различни части на света, не са опасни за хората - ефектът им е под нормата, определена от ЕС. След като установиха, че 34 на сто от пробите съдържат вредни за пчелите концентрации неоникотиноиди, учените предупредиха, че непрестанното излагане на тези химикали застрашава оцеляването на пчелите.
Какво може да се лекува с мед?
"Онова, което констатирахме, е степента на замърсяване", заяви ръководителят на изследването експертът по биология Едуард Мичъл от университета в Ньошател, Швейцария.
Пчелите участват в опрашването на над 80 на сто от 107-те най-важни култури на планетата, но през последните няколко години стават жертви на т.нар. синдром на унищожаването на пчелните колонии. Това загадъчно заболяване води до изчезването или загиването на пчелни рояци.
Ако пчелите изчезнат, изчезва целият познат свят
"Получените резултати са тревожни“, увери експертът по невробиология Крис Конъли от университета в Дънди. „Регистрираните нива са достатъчни, за да повлияят върху мозъчните функции на пчелите и биха могли да намалят способността им да откриват храна и да опрашват културите".
Неоникотиноидите са смятани за основен фактор за намаляването на пчелите по света. Употребата на неоникотиноиди бе частично забранено от ЕС през 2013 г. Голяма част от използваните в изследването проби са събрани преди влизането в сила на забраната.
Разрешиха за употреба отровни за пчелите химикали
В рамките на изследването вниманието е фокусирано върху 5 вида неоникотиноиди. 75 на сто от всички проби съдържат поне един вид неоникотиноиди, 45 на сто - най-малко два вида, а 10 на сто - 4-5 вида, отбелязаха учените. Най-голямата честота на замърсяването има при меда в Северна Америка - 89 на сто, следвана от Азия - 80 на сто и Европа - 79 на сто, докато в Южна Америка заразяването е 57-процентно.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
Как да различим българския мед от китайския?
Концентрациите, открити в 198 проби мед от различни части на света, не са опасни за хората - ефектът им е под нормата, определена от ЕС. След като установиха, че 34 на сто от пробите съдържат вредни за пчелите концентрации неоникотиноиди, учените предупредиха, че непрестанното излагане на тези химикали застрашава оцеляването на пчелите.
Какво може да се лекува с мед?
"Онова, което констатирахме, е степента на замърсяване", заяви ръководителят на изследването експертът по биология Едуард Мичъл от университета в Ньошател, Швейцария.
Пчелите участват в опрашването на над 80 на сто от 107-те най-важни култури на планетата, но през последните няколко години стават жертви на т.нар. синдром на унищожаването на пчелните колонии. Това загадъчно заболяване води до изчезването или загиването на пчелни рояци.
Ако пчелите изчезнат, изчезва целият познат свят
"Получените резултати са тревожни“, увери експертът по невробиология Крис Конъли от университета в Дънди. „Регистрираните нива са достатъчни, за да повлияят върху мозъчните функции на пчелите и биха могли да намалят способността им да откриват храна и да опрашват културите".
Неоникотиноидите са смятани за основен фактор за намаляването на пчелите по света. Употребата на неоникотиноиди бе частично забранено от ЕС през 2013 г. Голяма част от използваните в изследването проби са събрани преди влизането в сила на забраната.
Разрешиха за употреба отровни за пчелите химикали
В рамките на изследването вниманието е фокусирано върху 5 вида неоникотиноиди. 75 на сто от всички проби съдържат поне един вид неоникотиноиди, 45 на сто - най-малко два вида, а 10 на сто - 4-5 вида, отбелязаха учените. Най-голямата честота на замърсяването има при меда в Северна Америка - 89 на сто, следвана от Азия - 80 на сто и Европа - 79 на сто, докато в Южна Америка заразяването е 57-процентно.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
