Международната организация по миграция (МОМ) е документирала най-малко 5 684 смъртни случая по миграционните маршрути към и в Европа от началото на 2021 г., съобщиха от агенцията на ООН.
МОМ заяви, че се наблюдава увеличаване на броя на смъртните случаи, наблюдавани по маршрутите през Средиземно море, по сухопътните граници към Европа и в рамките на континента, предаде АА.
"От 2014 г. насам сме регистрирали повече от 29 000 смъртни случая по време на миграционни пътувания към Европа", заяви Джулия Блек, автор на новия доклад на МОМ за данните от проекта " Missing Migrants" в Европа за 2021 г.
"Тези продължаващи смъртни случаи са още едно мрачно напомняне, че отчаяно са необходими повече законни и безопасни пътища за миграция", добави тя.
От 2021 г. до 24 октомври 2022 г. по маршрута през Централното Средиземноморие са документирани най-малко 2836 смъртни случая и изчезвания, което е увеличение в сравнение с 2262 смъртни случая, регистрирани между 2019 и 2020 г.
По маршрута Западна Африка-Атлантическия океан до Канарските острови в Испания през отчетния период са документирани 1532 смъртни случая, което вече е повече от всеки двугодишен период, откакто МОМ започна да документира смъртните случаи през 2014 г.
По тези дълги и опасни отвъдморски маршрути е много вероятно данните за текущата година да са непълни поради трудоемкия процес на проверка на твърде честите "невидими корабокрушения", заяви МОМ.
Изгубени в морето
Според изявлението на МОМ това са случаи, при които цели кораби се губят в морето, без да се извършва търсене и спасяване.
От 2021 г. насам е документирано увеличение на броя на загиналите по много други европейски маршрути в сравнение с предходни години.
По маршрута през Западните Балкани са регистрирани 69 смъртни случая, при пресичането на Ламанша (53), на границите между Беларус и ЕС (23).
Освен структурния провал в осигуряването на адекватни безопасни пътища, записите по проекта "Missing Migrants" показват, че много от смъртните случаи е можело да бъдат предотвратени чрез бърза и ефективна помощ за мигрантите в беда.
Принудително експулсиране
Докладите на оцелели, предоставени на МОМ, показват, че от 2021 г. насам най-малко 252 души са загинали по време на предполагаеми принудителни експулсирания от страна на европейските власти, известни още като изтласквания.
Смъртните случаи, свързани с изтласкване, са документирани в Централното Средиземноморие (97 смъртни случая от 2021 г. насам), в Източното Средиземноморие (70 смъртни случая) и на сухопътната граница между Турция и Гърция (58 смъртни случая).
МОМ заяви, че подобни случаи е почти невъзможно да бъдат проверени изцяло поради липсата на прозрачност, липсата на достъп и силно политизирания характер на подобни събития.
Данните от проекта "Missing Migrants" показват, че процентът на идентифициране на загиналите по миграционните маршрути към и в Европа е по-нисък, отколкото в други региони на света.
Общо над 17 000 души, които са загубили живота си по маршрутите към и в рамките на Европа в периода 2014-2021 г., са включени в списъка без информация за държавата им на произход.
Това е ключов идентификационен детайл, който хвърля светлина върху неразрешената загуба на безброй семейства, търсещи изчезнали роднини, загинали по време на миграционните пътувания към Европа.
МОМ заяви, че се наблюдава увеличаване на броя на смъртните случаи, наблюдавани по маршрутите през Средиземно море, по сухопътните граници към Европа и в рамките на континента, предаде АА.
"От 2014 г. насам сме регистрирали повече от 29 000 смъртни случая по време на миграционни пътувания към Европа", заяви Джулия Блек, автор на новия доклад на МОМ за данните от проекта " Missing Migrants" в Европа за 2021 г.
"Тези продължаващи смъртни случаи са още едно мрачно напомняне, че отчаяно са необходими повече законни и безопасни пътища за миграция", добави тя.
От 2021 г. до 24 октомври 2022 г. по маршрута през Централното Средиземноморие са документирани най-малко 2836 смъртни случая и изчезвания, което е увеличение в сравнение с 2262 смъртни случая, регистрирани между 2019 и 2020 г.
По маршрута Западна Африка-Атлантическия океан до Канарските острови в Испания през отчетния период са документирани 1532 смъртни случая, което вече е повече от всеки двугодишен период, откакто МОМ започна да документира смъртните случаи през 2014 г.
По тези дълги и опасни отвъдморски маршрути е много вероятно данните за текущата година да са непълни поради трудоемкия процес на проверка на твърде честите "невидими корабокрушения", заяви МОМ.
Изгубени в морето
Според изявлението на МОМ това са случаи, при които цели кораби се губят в морето, без да се извършва търсене и спасяване.
От 2021 г. насам е документирано увеличение на броя на загиналите по много други европейски маршрути в сравнение с предходни години.
По маршрута през Западните Балкани са регистрирани 69 смъртни случая, при пресичането на Ламанша (53), на границите между Беларус и ЕС (23).
Освен структурния провал в осигуряването на адекватни безопасни пътища, записите по проекта "Missing Migrants" показват, че много от смъртните случаи е можело да бъдат предотвратени чрез бърза и ефективна помощ за мигрантите в беда.
Принудително експулсиране
Докладите на оцелели, предоставени на МОМ, показват, че от 2021 г. насам най-малко 252 души са загинали по време на предполагаеми принудителни експулсирания от страна на европейските власти, известни още като изтласквания.
Смъртните случаи, свързани с изтласкване, са документирани в Централното Средиземноморие (97 смъртни случая от 2021 г. насам), в Източното Средиземноморие (70 смъртни случая) и на сухопътната граница между Турция и Гърция (58 смъртни случая).
МОМ заяви, че подобни случаи е почти невъзможно да бъдат проверени изцяло поради липсата на прозрачност, липсата на достъп и силно политизирания характер на подобни събития.
Данните от проекта "Missing Migrants" показват, че процентът на идентифициране на загиналите по миграционните маршрути към и в Европа е по-нисък, отколкото в други региони на света.
Общо над 17 000 души, които са загубили живота си по маршрутите към и в рамките на Европа в периода 2014-2021 г., са включени в списъка без информация за държавата им на произход.
Това е ключов идентификационен детайл, който хвърля светлина върху неразрешената загуба на безброй семейства, търсещи изчезнали роднини, загинали по време на миграционните пътувания към Европа.
