Колийн Слемър е мила и грижовна 19-годишна жена, която събира багажа си във Флорида и изминава над 800 километра, за да сбъдне мечтата си да учи компютърни науки в Ноксвил, щата Тенеси.
Именно там, през януари 1995 г., животът ѝ е прекъснат. Слемър е убита от 18-годишната си съученичка Криста Пайк.
През 1996 г. Пайк е осъдена на смърт. Въпреки усилията на адвокатите ѝ да смекчат присъдата, екзекуцията ѝ е насрочена за миналата седмица. Опитът за изпълнение на смъртната присъда обаче е неуспешен и Пайк оцелява.
След случилото се майката на Колийн, Мей Мартинес, чувства, че дъщеря ѝ отново остава в сянката на историята — този път заради вниманието към осъдената убийца.
„На престъпниците се отделя толкова много внимание. Защо?“, казва Мартинес пред. „Тя се губи в цялата тази история… забравена е.“
— Knowledge Ocean News (@marlin_wizard) October 7, 2026
Тя обичала да помага на децата
Колийн прекарва по-голямата част от живота си в родния си град Ориндж Парк, щата Флорида, където живее с майка си, доведения си баща и по-малката си сестра, съобщава CNN.
Майка ѝ я описва като мила, грижовна и всеотдайна. Още от дете Колийн проявявала силно съчувствие към околните, особено към децата. Според Мартинес това отношение било повлияно и от нейното собствено възпитание.
„Колийн обичаше да се занимава с различни неща. Гледаше деца. Обичаше всичко, свързано с тях. Мисля, че това отчасти беше заради мен, защото работих в детска градина в продължение на 40 години“, разказва майка ѝ пред WVLT през 2025 г.
Грижовният характер на младата жена се проявявал и в отношението ѝ към общността. Тя била доброволец в Специалните олимпийски игри, съобщава Асошиейтед прес. Освен това помагала на деца с увреждания и аутизъм, като прекарвала обедните си почивки с тях, хранела ги и играела с тях, разказва Мартинес.
— - Adriienne. (@imadriienne) October 3, 2026
Колийн била дружелюбна и спокойна, а сред любимите ѝ занимания било карането на ролкови кънки. Майка ѝ пази живи спомените за нейния смях и за моментите, които дъщеря ѝ споделяла с доведения си баща. Тези спомени често ѝ напомнят за живота, който Колийн е можела да има.
Учителите я помнели като тиха и мила, но близките ѝ подчертавали и нейната независимост. Тя искала да превърне интереса си към компютрите и технологиите в професия.
„Още от самото начало беше компютърна маниачка. Тя и съпругът ми постоянно сглобяваха и разглобяваха компютри“, разказва Мартинес пред Асошиейтед прес. „Тя се доверяваше на всички и това се оказа фатално.“
Майка ѝ продължава да търси справедливост
Три месеца след като се премества в Тенеси, за да започне обучение по професионална квалификация по федералната програма Job Corps, Колийн е примамена от Криста Пайк на усамотено място извън кампуса. Там Пайк и нейният приятел измъчват и убиват младата жена, става ясно от решение на Върховния съд на Тенеси.
Приятелят на Пайк също е осъден във връзка с убийството.
Колийн и майка ѝ разговарят за последен път в нощта на престъплението. Заради лошия сигнал разговорът им е кратък. По-късно Мартинес се опитва да се свърже с дъщеря си отново, но тя не отговаря, разказва майката пред Асошиейтед прес.
Фил Кийт, който по време на осъждането на Пайк е началник на полицията в Ноксвил, разказва, че подробностите около престъплението продължават да го преследват.
„Видял съм много неща, но това се е запечатало в съзнанието ми, в паметта ми. Никога няма да го забравя“, казва той.
Мишел Ноуел, жителка на Тенеси, смята, че щатът вече е платил достатъчно заради Пайк.
„Платихме за Криста Пайк, сега плащаме за адвокати, плащаме болничните сметки, а вече се говори и за съдебни дела“, казва Ноуел пред CNN. „И най-лошото е, че Колийн е забравена.“.
— Een blik op de NOS (@eenblikopdenos) October 6, 2026
Мартинес и съпругът ѝ пътуват от Флорида до Нашвил, за да присъстват на изпълнението на смъртната присъда. В залата за свидетели майката държи снимка на дъщеря си.
След като завесата в помещението за екзекуции е спусната и свидетелите са помолени да напуснат, Мартинес научава, че Пайк е откарана в болница. Нещо се е объркало и екзекуцията не е била успешна. По-късно майката разбира, че осъдената е оцеляла.
Пред WTLV, филиал на CNN, Мартинес заявява, че се чувства предадена от властите в щата.
„Смятам, че щатът ми дължи голямо извинение“, казва тя по повод неуспешното изпълнение на присъдата.
Сега Мартинес е съсредоточена върху едно — да получи справедливост за дъщеря си и да не позволи споменът за нея да бъде заличен.
„Няма ден, няма дори минута, в която да не мисля за Колийн. Празниците са най-тежки“, споделя тя пред Асошиейтед прес.
Миналия месец семейството отбелязва рождения ден на Колийн. Ако беше жива, тя щеше да навърши 51 години.
