Запитан дали смята Владимир Путин за убиец, Джо Байдън отвърна „Аха, да“
/
Gulliver/Getty Images
Президентът на САЩ Джо Байдън даде на 17 март интервю за телевизия Ей Би Си и запитан дали смята Владимир Путин за убиец, отвърна "Аха, да". На следващия ден Путин парира с детската поговорка "Който си го вика, на себе си го вика". И пожела на Байдън добро здраве (което прозвуча заплашително).
"Медуза" помоли историка Сергей Радченко, професор по международна политика в Кардифския университет, да разкаже случвало ли се преди е нещо подобно в отношенията между Русия и Америка - и какви последици се очакват сега.
***
Байдън нарича Путин убиец, което е много интересна ситуация. От една страна, това изглежда обидно за Путин. Но погледнато от позицията на Путин, е нещо по-добро от думите на Обама, който го нарече "хлапето от задния чин".
Тогава - от гледна точка на Обама - Русия бе абсолютно нерелевантна страна. Обама казваше, че Русия е гаснеща държава. За това се разсъждава и сега, но същевременно във Великобритания и САЩ заявяват, че Русия е огромна заплаха. Начинът, по който там се представя Русия, легитимира Путин като лидер. Това дори е изгодно за него. Ако не е станал приятел на Америка, както искаше в началото на 2000-те, станал е неин изтъкнат враг.
Барак ОбамаGulliver/Getty Images
И въпреки възможността да говори сега от позицията, че му е обидно, в очите на света Путин е ръководител на една велика сила, за когото Байдън се изказва толкова лошо. Щом се говори толкова лошо за Путин, значи той представлява някаква величина.
Легитимацията на руския режим и значението, придавано от Америка на Русия, са свързани понятия.
А в контекста на американската политика фактът, че Байдън нарече Путин "убиец", не крие нищо необичайно. САЩ си имат свои правила. Там съществува една тяхна Русия, която няма пряка връзка с истинската.
Това е една малко измислена Русия и ако американските политици не искат политически проблеми, ако не искат да настроят срещу себе си общественото мнение, трябва да се нагаждат към тези нагласи.
Веднъж например в едно интервю с Тръмп репортерът каза, че Путин е убиец, а Тръмп отговори горе-долу в следния дух: "У нас има много убийци. Ние да не сме невинни?"
Доналд Тръмпgetty images
Ето защо Байдън отговори така. Зададен му бе директен въпрос и той може би не успя да се измъкне, реагира неправилно.
Може да е изиграл роля и друг фактор. Днес отношенията между Русия и Америка са на толкова ниско ниво, че за Байдън няма съществена загуба, ако се влошат още повече - и ако някой му се обиди. Най-важното за него е как ще реагират на думите му обикновените американци и политическият елит.
Американските политици действат с прицел към вътрешната аудитория, случва се и да наричат с груби думи лидерите на други страни. Това безспорно е ескалация, но не и безпрецедентна. Байдън го прави най-вече за вътрешната си аудитория. На преден план за него винаги е вътрешната политика. Това е основен политически закон в Америка.
Погледнем ли историята на руско-съветско-американските отношения като цяло, по ръцете на съветските ръководители имаше много повече кръв, отколкото сега по тези на Путин.
Владимир Путинgetty images
(Леонид) Брежнев например провеждаше срещи с американски ръководители. Поддържаше добри отношения с (Ричард) Никсън. Може би не толкова добри с (Джими)Картър, който обвиняваше Съветския съюз в нарушения на човешките права. Имаше лоши отношения с (Роналд) Рейгън, който обаче не си позволяваше обидни думи за съветския лидер. Въпреки че Брежнев бе отговорен за нахлуването в Афганистан и интервенцията в Чехословакия. Колкото до убийства, Путин хич не може да се мери с него.
Отношенията на (Никита) Хрушчов с (Джон) Кенеди също са били доста обтегнати, през 1962 г. е избухнала кубинската ракетна криза. Те обаче са се опитвали да проявяват уважително отношение и да разговарят уважително помежду си.
Дори (Йосиф) Сталин е бил в доста приемливи отношения в личностен план с (Хари) Труман и (Франклин) Рузвелт. Нищо че точно пък Сталин си е бил убиец и отгоре. Масов убиец, който носи вината за стотици хиляди жертви в Съветския съюз.
По онова време обаче американските ръководители разделяха личните си отношения (от политиката). В частен план, насаме, обсъждайки (различни) ръководители не пред медиите и не пред публика, те ги охулваха с най-черни думи. Как само проклинаше Никсън Индира Ганди в частни разговори с (Хенри) Кисинджър - направо ужасяващи обиди. Публично те не правеха такива неща.
Днес виждаме игра за пред публика, каквато нямаше преди в точно такава степен. При това и от едната, и от другата страна. Нали виждаме колко бързо дойде реакция от страна на Русия - Путин вече се изказа, заяви, че е време дядото вече да си почива или да се погрижи за здравето си.
