Бившият началник на Военномедицинска академия в София генерал Стоян Тонев е открит мъртъв във вилата си във Велинград, съобщиха от пресцентъра на полицията в Пазарджик.
Около 18.30 ч. работник, нает да се грижи за къщата, е открил безжизненото тяло на Тонев. Няма данни за насилие. Стоян Тонев е бил сам в сградата и по първоначална информация е починал от инфаркт.
Ген. Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Баща му е военен лекар, дългогодишен началник на Кожно-венерологичното отделение във Военна болница в Пловдив. През 1979 г. Стоян Тонев завършва Висшия медицински институт в Пловдив със специалност "Кожни и венерически болести". През 1981 г. завършва курс по авиационна техника. През 1987 г. получава диплом за най-добра научна публикация на Медицинска академия - София. Специализирал е в САЩ, Франция и Чехия.
От 1979 г. до 1981 г. е началник на Медицинската служба на авиополка в Чешнигирово. От 1981 г. до 1984 г. е началник на кабинет по кожни болести във Военна болница в Пловдив. От 1984 г. работи в във Висшия военномедицински институт (дн. Военномедицинска академия (ВМА). От 1986 г. до 1989 г. е началник отделение в Клиниката по кожни и венерически заболявания към института. От 1990 г. до 1992 г. е заместник-началник на Клиниката по кожни и венерически болести при Военномедициска академия, а от 1992-2002 г. неин началник. От 1 септември 2002 г. до 3 декември 2013 г. е началник на Военномедицинска академия (ВМА).
От февруари до 27 октомври 2014 г. е заместник-кмет на София по здравеопазването. На 27 октомври 2014 г. полага клетва като депутат в 43-ото Народно събрание, където остава до 25 февруари 2015 г. Напуска Народното събрание заради скандал, като бе обвинен за нанесени щети на ВМА, докато е бил начело на болницата.
През декември 2005 г. е обявен за "Лекар на България" за изключителен принос към здравеопазването, висок професионализъм, етика и морал, от Националния алианс "Живот в България", Медицинския университет в София, Съюза на учените и сдружението "Мати Болгария".
На 27 ноември 2008 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключителни заслуги за развитието на военното здравеопазване, за проявен професионализъм при организирането на медицинското осигуряване на въоръжените сили на Република България, за утвърждаване на Военномедицинска академия като водещо лечебно заведение и принос за поддържане на националната сигурност на Република България.
Има над 120 публикации, от които четири монографии и два наръчника.
Около 18.30 ч. работник, нает да се грижи за къщата, е открил безжизненото тяло на Тонев. Няма данни за насилие. Стоян Тонев е бил сам в сградата и по първоначална информация е починал от инфаркт.
Ген. Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Баща му е военен лекар, дългогодишен началник на Кожно-венерологичното отделение във Военна болница в Пловдив. През 1979 г. Стоян Тонев завършва Висшия медицински институт в Пловдив със специалност "Кожни и венерически болести". През 1981 г. завършва курс по авиационна техника. През 1987 г. получава диплом за най-добра научна публикация на Медицинска академия - София. Специализирал е в САЩ, Франция и Чехия.
От 1979 г. до 1981 г. е началник на Медицинската служба на авиополка в Чешнигирово. От 1981 г. до 1984 г. е началник на кабинет по кожни болести във Военна болница в Пловдив. От 1984 г. работи в във Висшия военномедицински институт (дн. Военномедицинска академия (ВМА). От 1986 г. до 1989 г. е началник отделение в Клиниката по кожни и венерически заболявания към института. От 1990 г. до 1992 г. е заместник-началник на Клиниката по кожни и венерически болести при Военномедициска академия, а от 1992-2002 г. неин началник. От 1 септември 2002 г. до 3 декември 2013 г. е началник на Военномедицинска академия (ВМА).
От февруари до 27 октомври 2014 г. е заместник-кмет на София по здравеопазването. На 27 октомври 2014 г. полага клетва като депутат в 43-ото Народно събрание, където остава до 25 февруари 2015 г. Напуска Народното събрание заради скандал, като бе обвинен за нанесени щети на ВМА, докато е бил начело на болницата.
През декември 2005 г. е обявен за "Лекар на България" за изключителен принос към здравеопазването, висок професионализъм, етика и морал, от Националния алианс "Живот в България", Медицинския университет в София, Съюза на учените и сдружението "Мати Болгария".
На 27 ноември 2008 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключителни заслуги за развитието на военното здравеопазване, за проявен професионализъм при организирането на медицинското осигуряване на въоръжените сили на Република България, за утвърждаване на Военномедицинска академия като водещо лечебно заведение и принос за поддържане на националната сигурност на Република България.
Има над 120 публикации, от които четири монографии и два наръчника.
