Изследване показва, че бебетата, които живеят с домашни котки или кучета, може да са по-малко склонни да развият хранителни алергии, когато пораснат, в сравнение с тези, които живеят в домове без домашни любимци, предаде "Индипендънт".
Контактът с кучета е свързан с по-малък риск от алергии към яйца, мляко и ядки, докато контактът с котки е свързан с по-малък риск от алергии към яйца, пшеница и соя, установи анализ на повече от 65 000 бебета от Япония.
Но децата, които имат хамстери като домашни любимци, може да са изложени на повишен риск от развитие на алергия към ядки, откриват изследователите.
Откритията, публикувани в списание Plos One, могат да помогнат при планирането на бъдещи изследвания на децата и алергиите, твърдят учените от Япония.
Смята се, че около едно на всеки 12 малки деца в Обединеното кралство страда от хранителна алергия.
Излагането на селскостопански животни по време на бременността и в ранна детска възраст е свързано с по-нисък риск от хранителни алергии, показват предишни изследвания.
За последното проучване Хисао Окабе от Медицинския университет във Фукушима използва данни от 66 215 деца и техните майки, които са били част от Японското изследване на околната среда и децата.
Около 22% от тях са били изложени на въздействието на домашни любимци - главно кучета и котки - докато са били в утробата на майката.
Децата с домашни любимци на закрито са имали "значително по-малка честота на хранителни алергии" в сравнение с тези с кучета на открито, установяват изследователите.
Същевременно децата, изложени на хамстери - 0,9 % от цялата изследвана група - са имали "значително по-голяма честота на алергии към ядки".
Констатациите се основават на самостоятелно отчетени данни и не могат да определят дали връзката между излагането на домашни любимци и честотата на хранителните алергии е причинно-следствена, заявиха изследователите.
Те пишат: "Това проучване показа, че връзката между излагането на домашни любимци по време на ембрионалното развитие или в ранна детска възраст и риска от поява на хранителни алергии до тригодишна възраст се различава в зависимост от комбинацията от два фактора: вид на домашния любимец и вид на алергена.
Контактът с кучета е свързан с по-малък риск от алергии към яйца, мляко и ядки, докато контактът с котки е свързан с по-малък риск от алергии към яйца, пшеница и соя, установи анализ на повече от 65 000 бебета от Япония.
Но децата, които имат хамстери като домашни любимци, може да са изложени на повишен риск от развитие на алергия към ядки, откриват изследователите.
Откритията, публикувани в списание Plos One, могат да помогнат при планирането на бъдещи изследвания на децата и алергиите, твърдят учените от Япония.
Смята се, че около едно на всеки 12 малки деца в Обединеното кралство страда от хранителна алергия.
Излагането на селскостопански животни по време на бременността и в ранна детска възраст е свързано с по-нисък риск от хранителни алергии, показват предишни изследвания.
За последното проучване Хисао Окабе от Медицинския университет във Фукушима използва данни от 66 215 деца и техните майки, които са били част от Японското изследване на околната среда и децата.
Около 22% от тях са били изложени на въздействието на домашни любимци - главно кучета и котки - докато са били в утробата на майката.
Децата с домашни любимци на закрито са имали "значително по-малка честота на хранителни алергии" в сравнение с тези с кучета на открито, установяват изследователите.
Children who live with cats or dogs during fetal development and early infancy may be less likely than other kids to develop food allergies, according to a new study. https://t.co/csVXZDDySW
— CNN (@CNN) March 30, 2023
Същевременно децата, изложени на хамстери - 0,9 % от цялата изследвана група - са имали "значително по-голяма честота на алергии към ядки".
Констатациите се основават на самостоятелно отчетени данни и не могат да определят дали връзката между излагането на домашни любимци и честотата на хранителните алергии е причинно-следствена, заявиха изследователите.
Те пишат: "Това проучване показа, че връзката между излагането на домашни любимци по време на ембрионалното развитие или в ранна детска възраст и риска от поява на хранителни алергии до тригодишна възраст се различава в зависимост от комбинацията от два фактора: вид на домашния любимец и вид на алергена.
