Ако очите ви са зачервени и сълзят, носът ви е запушен и кихате, има вероятност да страдате от сенна хрема или т.нар. сезонен алергичен ринит, обясни доц. д-р Мария Стаевска, началник на отделение по имунология в Клиниката по алергология на Александровска болница. Той се проявява в края на май и юни.
Човек трудно може да различи сенната хрема от вирусната поради сходните симптоми. Все пак при сенната хрема някои от тях са отличителни, най-често това е сърбежът, обясни доц. Стаевска. Хистаминът води до сърбеж. В случай че сърбежът е в очите и носа - тогава със сигурност сме отключили сенна хрема.
Всеки четвърти българин страда от сенна хрема
У нас най-много хора са алергични към тревните полени, които цъфтят в края на май и началото на юни. Чести са случаите и на алергии към брезови, букови и дъбови полени, които цъфтят в края на февруари-март-април. По-рядка е алергията към пелина, тя е характерна за края на юли и август-септември. Има хора, които имат алергия към всичко, т.е. проблемите им започват още през февруари и свършват чак през октомври.
Сенната хрема е тип алергичен ринит, който се случва при предразположени хора. Средно 10-15% от българите страдат от сенна хрема. Пикът на болестта е в тийнейджърска възраст. Обикновено децата се разболяват след 5-6 или 7-годишна възраст. Има пациенти, които се разболяват на 3-4 години, но са рядкост. Причината за това е, че човек трябва да преживее поне няколко сезона, за да се срещне с полените и да развие алергия. „Всичко това нараства във времето. С възрастта алергиите намаляват”, пояснява пред "Труд" доц. Стаевска.
Само 45% от българите със сенна храма търсят помощ от специалист
Главният фактор за увеличаване на алергиите е западният стил на живеене. Това се обяснява с намаляването на биоразнообразието.
„Ние имаме много бактерии в себе си и нашата имунна система в продължение на хилядолетия в еволюцията на човечеството е свикнала да се среща с определени микроорганизми, които са изключително важни за формирането на нашата имунна система”, обяснява д-р Стаевска, като допълва, че именно тяхното намаляване в нашия организъм води до имунните болести, характерни за съвременното човечество. „Когато човек започва да живее стерилно, започва да живее от селото в града, не контактува с животни, с пръстта, с природата, всъщност нашият микробиом обеднява, т.е. имаме много по-малко видове бактерии в себе си”, обяснява специалистът.
Именно затова хората в градовете страдат много по-често от алергии.
Човек трудно може да различи сенната хрема от вирусната поради сходните симптоми. Все пак при сенната хрема някои от тях са отличителни, най-често това е сърбежът, обясни доц. Стаевска. Хистаминът води до сърбеж. В случай че сърбежът е в очите и носа - тогава със сигурност сме отключили сенна хрема.
Всеки четвърти българин страда от сенна хрема
У нас най-много хора са алергични към тревните полени, които цъфтят в края на май и началото на юни. Чести са случаите и на алергии към брезови, букови и дъбови полени, които цъфтят в края на февруари-март-април. По-рядка е алергията към пелина, тя е характерна за края на юли и август-септември. Има хора, които имат алергия към всичко, т.е. проблемите им започват още през февруари и свършват чак през октомври.
Сенната хрема е тип алергичен ринит, който се случва при предразположени хора. Средно 10-15% от българите страдат от сенна хрема. Пикът на болестта е в тийнейджърска възраст. Обикновено децата се разболяват след 5-6 или 7-годишна възраст. Има пациенти, които се разболяват на 3-4 години, но са рядкост. Причината за това е, че човек трябва да преживее поне няколко сезона, за да се срещне с полените и да развие алергия. „Всичко това нараства във времето. С възрастта алергиите намаляват”, пояснява пред "Труд" доц. Стаевска.
Само 45% от българите със сенна храма търсят помощ от специалист
Главният фактор за увеличаване на алергиите е западният стил на живеене. Това се обяснява с намаляването на биоразнообразието.
„Ние имаме много бактерии в себе си и нашата имунна система в продължение на хилядолетия в еволюцията на човечеството е свикнала да се среща с определени микроорганизми, които са изключително важни за формирането на нашата имунна система”, обяснява д-р Стаевска, като допълва, че именно тяхното намаляване в нашия организъм води до имунните болести, характерни за съвременното човечество. „Когато човек започва да живее стерилно, започва да живее от селото в града, не контактува с животни, с пръстта, с природата, всъщност нашият микробиом обеднява, т.е. имаме много по-малко видове бактерии в себе си”, обяснява специалистът.
Именно затова хората в градовете страдат много по-често от алергии.
