"Аз много вярвам в силата на театралното изкуство. Не само заради пристрастията си към него и отдадеността си. Считам, че не е измислен този акт да събереш много хора на едно място, още древните гърци са го направили с амфитеатрите. Това е един много перфектен начин за установяване на социален контакт. Хората са едни до други, смеят се заедно, заедно преживяват това, което гледат. И това вероятно е имало ролята на вид профилактика". Думите са на Цветана Манева от 2021 година. Днес голямата българска актриса празнува кръгла годишнина.
Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 година в Пловдив. Дъщеря е на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „Когато розите танцуват“. Въпреки че пътят й изглежда предрешен, у нея има известно колебание дали да не посвети живота си на медицината.
През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, в класа на професор Моис Бениеш. Но нейният голям учител в професията е режисьорът Любен Гройс. „Всичко, което съм, съм го научила от него“, казва Цветана Манева. Много от нейните „звездни“ роли са в постановки на Любен Гройс – Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „Двамата веронци“, в пиесите на Константин Илиев.
„Зрителят не обича да бъда озадачаван и отблъскван... Така нареченият експеримент не се посреща добре. Много сме подвластни на някакви стереотипи, което дърпа назад. А за изкуството това е фатално. Иначе трябва да си Боб Уилсън – така да се запечатиш в света на изкуството“, казва още актрисата.
Началото
Кариерата на Цветана Манева започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 година, след това се присъединява към трупата на „Сълза и смях“ и е част от нея до 1991 г. Тя играе в постановки на „Театър 199“, „Сфумато“ и Младежкия театър, има над 50 роли в киното. Като студентка дебютира на големия екран с ролята на куманката Деница в „Калоян“ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където заедно с Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския театър.
Признание актрисата получава през 1973 година на международния кинофестивал „Златна роза“ – за главната роля във филма на Бинка Желязкова „Последна дума“. Тогава руският режисьор Сергей Герасимов казва, че най-голямото откритие на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа награда, а след това влиза в състезателната селекция в Кан. Същата година среща своя настоящ съпруг и актьор Явор Милушев. Двамата се снимат във „В началото на деня“, а специално за тях Любен Гройс поставя „Двама в люлката“. За Цветана Манева незабравими са срещите с Иван Андонов в „Трудна любов“, „Дами канят“ и „Мечтатели“, а изключително важна е и работата с Георги Дюлгеров в „Мера според мера“.
От филм във филм
През 70-те години Цветана Манева е изключително активна в киното. Влиза от филм във филм. През 1975 година става заслужил артист. През 1982 година е заместник-председател на Съюза на артистите в България, същата година става народна артистка. Избирана е за депутат в три парламента – 7, 8 и 9-и.
Участва и в чужди продукции, снимани в България, като френския „Брътвежите на родилката“, сръбския „Нечиста кръв“, руския „Дон Кихот се завръща“, италианския „Ловджийска чанта“, френско-канадско-белгийския „Версенжеторикс“ на режисьора Режис Варние, открил „София филм фест“ през 2001 г.
"Нейното Варненско лято"
От 1995 година Цветана Манева е артистичен директор на международния театрален фестивал „Варненско лято“. През 2004 година получава „Златна роза“ за цялостно творчество. През същата година е удостоена с орден „Стара планина“ - първа степен. Получава и голямата награда „Икар“ на Съюза на артистите в България. Френският сценарист Жан-Клод Кариер казва за нея: „Тя е актриса. Всъщност, тя е звезда. Няма начин тази жена да бъде друга“. Режисьорът Георги Балабанов я кани да участва във филма „Досието Петров“, заснет по сценарий на Кариер.
През 2003 година Цветана Манева започва да преподава в НБУ и е удостоена с титлата „Почетен професор“. От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите в театралния колеж, открит през 1991 г. и кръстен на любимия й режисьор Любен Гройс.
Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 година в Пловдив. Дъщеря е на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „Когато розите танцуват“. Въпреки че пътят й изглежда предрешен, у нея има известно колебание дали да не посвети живота си на медицината.
През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, в класа на професор Моис Бениеш. Но нейният голям учител в професията е режисьорът Любен Гройс. „Всичко, което съм, съм го научила от него“, казва Цветана Манева. Много от нейните „звездни“ роли са в постановки на Любен Гройс – Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „Двамата веронци“, в пиесите на Константин Илиев.
„Зрителят не обича да бъда озадачаван и отблъскван... Така нареченият експеримент не се посреща добре. Много сме подвластни на някакви стереотипи, което дърпа назад. А за изкуството това е фатално. Иначе трябва да си Боб Уилсън – така да се запечатиш в света на изкуството“, казва още актрисата.
Началото
Кариерата на Цветана Манева започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 година, след това се присъединява към трупата на „Сълза и смях“ и е част от нея до 1991 г. Тя играе в постановки на „Театър 199“, „Сфумато“ и Младежкия театър, има над 50 роли в киното. Като студентка дебютира на големия екран с ролята на куманката Деница в „Калоян“ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където заедно с Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския театър.
Признание актрисата получава през 1973 година на международния кинофестивал „Златна роза“ – за главната роля във филма на Бинка Желязкова „Последна дума“. Тогава руският режисьор Сергей Герасимов казва, че най-голямото откритие на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа награда, а след това влиза в състезателната селекция в Кан. Същата година среща своя настоящ съпруг и актьор Явор Милушев. Двамата се снимат във „В началото на деня“, а специално за тях Любен Гройс поставя „Двама в люлката“. За Цветана Манева незабравими са срещите с Иван Андонов в „Трудна любов“, „Дами канят“ и „Мечтатели“, а изключително важна е и работата с Георги Дюлгеров в „Мера според мера“.
От филм във филм
През 70-те години Цветана Манева е изключително активна в киното. Влиза от филм във филм. През 1975 година става заслужил артист. През 1982 година е заместник-председател на Съюза на артистите в България, същата година става народна артистка. Избирана е за депутат в три парламента – 7, 8 и 9-и.
Участва и в чужди продукции, снимани в България, като френския „Брътвежите на родилката“, сръбския „Нечиста кръв“, руския „Дон Кихот се завръща“, италианския „Ловджийска чанта“, френско-канадско-белгийския „Версенжеторикс“ на режисьора Режис Варние, открил „София филм фест“ през 2001 г.
"Нейното Варненско лято"
От 1995 година Цветана Манева е артистичен директор на международния театрален фестивал „Варненско лято“. През 2004 година получава „Златна роза“ за цялостно творчество. През същата година е удостоена с орден „Стара планина“ - първа степен. Получава и голямата награда „Икар“ на Съюза на артистите в България. Френският сценарист Жан-Клод Кариер казва за нея: „Тя е актриса. Всъщност, тя е звезда. Няма начин тази жена да бъде друга“. Режисьорът Георги Балабанов я кани да участва във филма „Досието Петров“, заснет по сценарий на Кариер.
През 2003 година Цветана Манева започва да преподава в НБУ и е удостоена с титлата „Почетен професор“. От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите в театралния колеж, открит през 1991 г. и кръстен на любимия й режисьор Любен Гройс.
